Шестото покварено дете [bg]

Лицето на Уорник почервеня.

– Доведох ви тук, понеже сте изтъкнат експерт. Трябват ми отговори, не някакви заплетени глупости. Един от тези хора е виновен. Искам да знам кой!

Тя въздъхна и отпусна ръка на масата.

– Ако разполагам с материал за сравнение… Може ли да ми намерите други клипове с Бишъп? А и с Портър – може би разпити, които е провеждал преди. Това наистина може да е от полза. Ако проумея какви са схващанията му за кинезиката, вероятно ще мога да изключа това поведение, докато гледам този запис, и да се съсредоточа върху някои неща, които може да е пропуснал. Физически е невъзможно да се маскира всеки признак на лъжа.

Уорник щракна с пръсти. Един младеж, който досега бе слушал безмълвно зад тях, прекоси стаята, извади телефона си и се обади на някого.

– Може да намерим още за Портър, но за Бишъп няма нищо друго. Това е, с което разполагаме.

Хапейки вътрешната страна на бузата си, Мади натисна „Плей“ и пусна отново клипа с Бишъп. Увеличи картината и заразглежда слепоочието му. Миг по-късно натисна отново паузата.

– Това няма да свърши работа.

– Какво?

– Понякога мога да уловя пулса на заподозрения на видеото, но качеството на записа от тази камера не е достатъчно добро. А и с Бишъп не съм сигурна дали изобщо това е възможно. Той очевидно има много добър контрол върху неволните си реакции – дишане и така нататък, – затова се обзалагам, че пулсът му е стабилен по време на целия разпит.

– Виновен за какво?

Беше Наш. И това бе първото, което казваше, откак бяха влезли в стаята.

– Казахте ни, че трябва да знаете кой от тези мъже е виновен. Какво имахте предвид?

За миг изглеждаше, сякаш Уорник ще изстреля някакъв отбранителен отговор, но не го стори. Вместо това ги поведе към другия край на апартамента.

– Насам.

Последваха го към вратата вляво от банята. Той завъртя валчестата дръжка и влезе.

Всички светлини в огромното пространство светеха – тези на тавана, нощните лампи на шкафчетата, още една върху едно малко бюро… Отделната баня също бе ярко осветена. В средата на стаята имаше грамадно легло с балдахин. Намачканите чаршафи и завивки бяха скупчени в долната му част. Встрани стоеше видеокамера върху статив, насочена към леглото. Подът бе осеян с разхвърляни мъжки дрехи – панталони и сако от костюм, риза, вратовръзка, чорапи, боксерки… В средата на леглото имаше огромно кафеникавочервено петно, разпростиращо се от центъра и покриващо поне две трети от повърхността.

Пул и Наш пристъпиха в стаята.

Уорник изникна зад тях.

– Кметът липсва от девет и трийсет миналата вечер. И, да, това е кръв.