Шестото покварено дете [bg]
- Автор: Баркер Джей Ди
- Серия: У4М #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: ПЛЕЯДА
- ISBN: 978-954-409-409-6
- Переводчик: Сибин Майналовски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шестото покварено дете [bg]». Краткое содержание книги:
Пул неохотно натисна зелената слушалка и вдигна телефона до ухото си.
– Агент Пул.
– Защо си в къщата на Ъпчърч?
Както при всички агенти, работещи под негово командване, Хърлес имаше достъп в реално време до джипиес данните от телефона му. Пул знаеше и въпреки това всеки път се чувстваше некомфортно, когато началникът му изтъкваше този факт.
Разказа на Хърлес какво са открили.
Шефът му обмисли чутото.
– Някой да докара тези страници в полевия ни офис. При нас все още е лаптопът на Портър и принтерът от неговия апартамент – ще видим дали ще имаме съвпадение.
– Да, сър.
Хърлес закри микрофона на телефона си с длан и заговори с някой друг. Когато приключи, каза на Пул:
– Един джип те чака вън. Черен „Ескалейд“. Искам теб и онзи детектив вътре в него след пет минути.
Трябва да се върна в полицейското управление и да продължа да разпитвам…
– Пет минути – прекъсна го Хърлес.
И затвори.
Пул не обичаше да използва неприлични изрази, но му хрумнаха няколко много сполучливи.
42.
Клеър
Ден пети, 13:05 часа
Нула следи.
Нищо.
Поне засега.
Клеър току-що бе разговаряла с полицай Сътър. Беше говорил с почти една трета от хората в кафенето и не бе успял да попадне на нещо полезно. Ако между двете жертви бе имало някаква връзка, то тепърва ѝ предстоеше да разбере каква би била. Двамата ѝ изчезнали полицаи – Хенрикс и Чайлдс – от над четири часа бяха в неизвестност. Можеше да предположи, че са решили да подремнат, особено като се има предвид, че не бяха почивали като хората от дни, но очевидно случаят не беше такъв. Тихото гласче в главата ѝ започваше да бие тревога и вече нямаше как да го игнорира. Ако се разнесеше мълвата, че двама полицаи липсват, в добавка към факта, че в сградата бяха извършени две убийства, реакцията на останалите – полицаи, служители на болницата или цивилни, бе непредвидима. Ситуацията можеше да излезе извън контрол. Виждаше го на лицата им – страх, поражение, изтощение, гняв… Редът и цивилизоваността бяха илюзия, контролирана от мнозинството, а точно в този момент групичката ѝ от полицаи и охранители беше всичко друго, но не и мнозинство.
А сега и това за капак.
Клозовски споделяше информацията в мига, в който тя пристигаше при него. Дупката в стомаха ѝ се бе разраснала до размерите на топка за боулинг. Клеър се взря в колегата си от другата страна на малката маса и преглътна буцата със сходна големина, заседнала в гърлото ѝ.
– Това не може да се случва наистина.
– О, определено е истина – отвърна Клоз с очи, впити в екрана. – Сто процента шибано е, но се случва.
– Няма начин Портър да е манипулирал Бишъп да се заеме с някакво тайно задание, без да научим.
– Ако не е било „някакво тайно задание“, значи тогава Портър просто е „манипулирал Бишъп“, а това е много по-зле. Това значи, че Бишъп не е У4М. Това значи…
Клеър грабна една папка и плесна Клоз по главата.
– Даже не си и помисляй да изречеш това на глас. Нито сега, нито когато и да било. Не вярвам на тези простотии и за секунда.
– Просто се опитвам да бъда обективен. Остави настрана всичко, което знаем за него, и го погледни, все едно е обикновен заподозрян. Той…
Тя го плесна отново.
– Сам не е заподозрян! Не използвай подобни думи!
Клоз разтри главата си.
– Ще спреш ли да ме удряш само за пет минутки, за да ме изслушаш?
– Сам не е заподозрян.
– Добре де, лице, което представлява интерес.
– Ангажирано лице.
Клоз се намръщи.
– Предвид конкретните обстоятелства не мисля, че това е граматически правилно.
– Не ми пука.
Той врътна очи.
– Както и да е. Мисълта ми е, че светват няколко доста притеснителни червени лампички. Чела ли си показанията на Емъри? Никога не е идентифицирала положително Бишъп като човека, който я е отвлякъл. Никога не е видяла лицето му. Чула е глас, който се носел отгоре от асансьорната шахта, но като вземем предвид ехото, както и факта, че не е била в нормално ментално състояние в момента, ако я накараме да разпознае гласа на нападателя си измежду тези на четири-пет души, сериозно се съмнявам, че ще е в състояние да го стори. Честно, не мисля, че кабинетът на окръжния прокурор ще се навие на подобна „гласова ставка“, понеже няма да искат да рискуват тя да посочи грешния човек и по този начин да провали целия случай. Ето затова най-вероятно не са споменавали за такава възможност.