![Нови римски разкази [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/1/novi-rimski-razkazi-bg-download.jpg)
Нови римски разкази [bg]
- Автор: Моравиа Альберто
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- Переводчик: Велимира Костова-Върлакова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Нови римски разкази [bg]». Краткое содержание книги:
Най-после си тръгна. А аз разбрах, че богатството пропъди единствения приятел, когото имах. По този повод споделих с Йоле:
- Цялата вина е моя... сега осъзнавам, че съм го провокирал. Трябва да умеем да не показваме успеха.
Тя отвърна:
- Повярвай ми: единствените истински приятели са парите. Другите идват и си отиват.
ЧЕРВЕЯТ
Йоле и аз бяхме решили в неделя да се разходим с мотор до Фюмичино, да хапнем риба и да се порадваме на морето. Сутринта отидох да взема мотор под наем, яхнах го и се втурнах в двора на Йоле, в пресечката на Полвероне, обикалях из квартала и вдигах страхотен шум. Чувствах се весел, денят беше топъл и хубав и аз бях доволен, че ще го прекарам с Йоле. Ето че Йоле изникна на портата, зад нея зърнах Мадалена, четиринайсетгодишната и сестра, момиченце с остро личице, две руси плитчици с панделки и очи от лазурен порцелан. Бе облечена в нови дрехи от главата до петите, с черни лачени обувки, бели чорапки, шотландска поличка и синя баретка. Попитах сприхаво, като се подпрях на един крак:
- Какво, и Лена ли ще идва?
Йоле отвърна твърдо:
- Без съмнение: мама иска и тя да дойде. Не се доверявала да ни остави сами.
Долових и нейното недоволство, но разбрах, че нищо не може да се направи, и се примирих:
- Ами, добре.
Надявах се поне Йоле да седне до мен на задната седалка. Когато си с мотор и караш бързо, а вятърът реже лицето и спира дъха ти, приятно е да чувстваш две женски ръце, обвити около кръста ти, а лицето и гърдите и - притиснати към гърба ти. Моторът е като коня, магарето, мулето: мъжът язди отпред нагоре по планинските пътеки, а зад него жената е седнала настрани, още по-добре, ако държи дете в обятията си, както е все още по селата. Но не: едва се бях настанил на седлото и почувствах твърдите ръчички на Мадалена да обвиват кръста ми и острата и брадичка да се забива в гърба ми.
- Така се държа здраво - увери ме тя, - но внимавай, Джиджи, ако караш много бързо, ще те погъделичкам под мишниците.
Отвърнах ядно:
- Само опитай и ще се намерим на земята.
Така, седнали и тримата на мотора, в една редица, тръгнахме.
Поех към Сан Паоло, отминах базиликата и хванах автомагистралата за Остия. Карах като луд. Присъствието на Мадалена ме дразнеше и за да не се ядосвам, се опитах да насоча мислите си към друго. Аз съм автомеханик и имам малък сервиз на Виа Фламиния, държах го със съдружник по име Тулио. Сетих се, че Тулио винаги е сам, без жени, макар да беше хубаво момче. Запитах се дали пък няма друга причина, която той не иска да се знае? Беше наистина тайнствен, вечер винаги изчезваше. Безцелни размишления, колкото да ми премине ядът, докато летях по асфалта, а дърветата край пътя и рекламните билбордове за сирене, дамски чорапи и минерални масла идваха към мен един след друг с голяма скорост от двете страни във все още студения и мъглив утринен въздух. Но на кръстовището с Е42 ме изпреварва друг мотор и кого виждам? Самия Тулио, съвсем сам. Познах го по тъмното, почти като на мавър лице, с дребни закръглени черти и черна къдрава коса като на маврите. Помислих:
- И той отива в Остия, обзалагам се.
Мадалена започна да ме дразни:
- Защо позволи да те изпревари? Защо не караш по-бързо?
Подкарах по-бързо и към Остия Антика го настигнах. На минаване край него го поздравих с ръка, той ме забеляза и отвърна на поздрава. Малко по-нататък завих и се насочих към Фюмичино. Този път минава над Тибър по нов мост, откъдето се разкрива изключителна гледка. Като стигнах там, намалих и попитах:
- Искате ли да видите Тибър?
В същото време чух шум зад гърба си, обърнах се и видях Тулио: беше спрял до тротоара, близо до нас. Йоле слезе веднага и тръгна към него с думите:
- Оо, Тулио... какво съвпадение.
Аз също слязох. Тулио поздрави:
- Здрасти, Джиджи. И вие ли към Фюмичино?
Отвърнах:
- Да, ще ядем риба.
Изведнъж изпитах ревност. Тулио и Йоле стояха един до друг. Главата на Йоле е малко голяма, цялата в руси къдрици, а Тулио, както споменах, има глава на мавър, цялата в тъмни къдрици. Помислих:
- Руси къдрици и черни къдрици... добре изглеждат заедно. - И в същото време бях сигурен, че тази среща не е случайно съвпадение.
В това време двамата се бяха навели над парапета на моста. Пресякох платното и отидох да погледна през парапета на отсрещната страна.