Светлина в пукнатините [bg]

— Приятно ми е да видя отново светлини в прозорците и дим от комина — продължи старицата. — Твърде дълго този дом пустееше. А трябва да е пълен с хора. — Обърна се към спътника си. — Има нужда от компания. Дори да е толкова банална като теб.

— Merci — отвърна главният инспектор с лек поклон. — Може ли да мина по-късно да взема книгата?

— Коя книга?

Гамаш едва се сдържа да не завърти очи.

— Книгата на доктор Бернар за петзначките Уеле.

— Още ли я искаш? Тогава най-добре я плати на онази библиотекарка, щом си е променила библиотеката на книжарница. Това законно ли е?

— Á bientôt, тренер — сбогува се Гамаш и изпрати с поглед Рут и Роза, които закуцукаха и се заклатушкаха към съседната къща.

Хенри леко се изложи, като изскимтя жално.

Гамаш дръпна каишката и немската овчарка неохотно го последва.

— А аз си мислех, че си влюбен в страничната облегалка на дивана у дома — рече главният инспектор, след като влязоха на топло в къщата. — Непостоянно животно.

Терез седеше пред камината в дневната и четеше стар вестник.

— Отпреди пет години е — рече жената и остави вестника до себе си. — Но ако не бях погледнала датата, можех да се закълна, че е днешен.

— Plus да change… — цитира Гамаш и седна до нея.

— "Колкото повече нещата се променят, толкова повече си остават същите."[56] — Терез довърши фразата и се замисли над нея. — Вярваш ли, че е така?

— Не — отвърна детективът.

— Вие сте оптимист, мосю. — Наведе се към него и сниши глас: — И аз не вярвам.

— Кафе? — предложи Гамаш и отиде до кухнята, за да налее по една чаша за двама им. Терез го последва и се облегна на мраморния плот.

Чувствам се малко странно без телефона си, без електронна поща и без лаптоп — призна тя, обгърнала с ръце тялото си. Звучеше като наркоман в абстиненция.

— Аз също — отвърна главният инспектор и й подаде чаша кафе.

— Когато си идвал тук преди, за да разследваш убийства, как си се свързвал с външния свят?

— Не можехме да направим кой знае какво, освен да се включим към телефонната мрежа и да увеличим капацитета й.

— Но това си остава комутируем достъп — каза Терез. — Все пак е по-добре от нищо. Знам, че използвате и хъбове и мобилни сателитни чинии, когато работите в отдалечени райони. Тук функционират ли?

Детективът поклати глава:

— Не може да се разчита много на тях. Долината е твърде дълбока.

— Или планините са твърде високи — усмихна се Терез. — Въпрос на гледна точка.

Гамаш отвори хладилника и намери бекона и яйцата. Терез извади хляб от кутията и започна да го реже на филийки, а главният инспектор сложи бекона в чугунен тиган.

Месото започна да цвърчи и да пука, докато Гамаш го побутваше и разбъркваше в съда за готвене.

— Добро утро! — Жером влезе в кухнята. — Надуших бекон.

— Почти е готов — обади се Гамаш откъм печката. Счупи яйцата над тигана, а през това време Жером сложи бурканчета със сладко на масата.