Светлина в пукнатините [bg]

— Пише librairie — поправи я главният инспектор. — Това е "лъжкиня" на френски.

Рут прихна.

— Прекрасно знаете, че librairie на френски означава "книжарница" — рече Гамаш.

— Шибан сбъркан език. Не може ли да е по-ясно?

Гамаш изгледа старицата с удивление:

— Много добър въпрос, мадам.

Говореше без раздразнение. Дължеше много на Рут, не на последно място — търпението си.

— Да, аз взех книгата. Както казах по-рано, Констанс ми сподели коя е, затова реших да прочета малко за живота й. Патологично любопитство.

Гамаш знаеше, че в Рут Зардо има голяма доза патология, но почти никакво любопитство. Това би означавало, че проявява интерес към околните.

— И сте решили, че ще научите нещо от разказа на доктор Бернар?

— Е, нямаше да науча нищо от самата нея, нали? Това беше най-добрият ми вариант. Скучна книга. В нея докторът говори най-вече за себе си. Мразя егоисти.

Гамаш подмина това изявление без коментар.

— Но пък споменава това-онова за родителите, и то доста груби неща — продължи старицата. — Разбира се, всичко е облечено във вежливи приказки, ако случайно го прочетат, което предполагам, че са направили. Или някой им го е прочел.

— Защо говорите така? — попита Гамаш.

— Според Бернар са били бедни, неуки и тъпи като галоши. И алчни.

— В какъв смисъл?

— В общи линии са продали децата си на правителството, а после са вдигнали пушилка, когато парите им свършили. Претендирали, че трябвало да им платят повече.

Самият главен инспектор Гамаш бе открил документи за финансовата трансакция. От тях се разбираше, че е била платена огромна сума, или поне огромна за времето си, на Изидор Уеле, представена като сделка за изкупуване на фермата му за сто пъти по-висока цена от реалната й стойност.

Бедният фермер бе ударил джакпота под формата на пет фантастични дъщери. Само трябвало да ги продаде на държавата.

Гамаш бе попаднал и на писма. Много писма. Писани в продължение на години със старателен почерк. Родителите искали децата си обратно, като настоявали, че са били измамени. Заплашвали да разкрият истината. Съпрузите Уеле били готови да разкажат на всички как правителството си присвоило дъщерите им. Изидор дори споменавал името на брат Андре, който по онова време вече бил покойник, но имал все по-голямо символично значение в съзнанието на квебекчани.

Докато четеше писмата, Гамаш се бе впечатлил от това, че Изидор Уеле всъщност не искаше момичетата, а още пари.

Имаше и отговори от новосъздадено звено на правителството под името "Служба за защита на детството". Адресираните до семейство Уеле писма бяха с извънредно учтив изказ, но Гамаш четеше заплахите между редовете.

Ако мадам и мосю Уеле си отвореха устите, правителството щеше да стори същото.

А правителството имаше какво да каже. И те споменаваха името на брат Андре. Явно светецът играеше и за двата отбора. Или поне така се надяваха те.