![Онзи, който убие дракона [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/6/onzi-kojto-ubie-drakona-bg-download.jpg)
Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
— Холм и Ернандес. Втори път за една седмица. Множко ми идват — изсумтя Бекстрьом. — Да нямаме двойка серийни убийци с радиопатрулка?
— Ти пък. Ясно ми е накъде биеш — усмихна се Аника Карлсон. — Такъв им е графикът, а не са го подреждали те самите. Този месец са нощна сряда срещу четвъртък.
— Какво пречи труповете да се намират през деня — измрънка Бекстрьом. — Тогава поне виждаш какво си открил.
— Съжалявам, че те събудих — отвърна Аника Карлсон. — Но реших, че би било най-добре да присъстваш от самото начало.
— Много умно, Аника.
Хем извади възможност да видиш как живея. За всеки случай, помисли си.
— Пък ти бездруго се канеше да излизаш на сутрешния си джогинг, нали — заяви тя с усмивка. — Направо леко се изненадах.
— Изненада се?
— Колко хубаво си живееш. Красиви мебели, уютен и спретнат дом. Чисто.
— Обичам около мен да цари ред и чистота — излъга Бекстрьом.
Въй, въй, си каза, нали в луксозното ми легло „Хестенс“ лично си платих за всяка забърсана прашинка.
— Повечето ми познати колеги от мъжки пол, които живеят сами, обикновено обитават същински кочини — отбеляза Карлсон.
— Мърлячи — възмути се Бекстрьом.
Благодари се на дявола, да ти кажа, помисли си той.
Та кой има сили да чисти, когато някоя като теб му е свила момичето под носа.
— Ти си мъж с тайни заложби, Бекстрьом — прецени Аника Карлсон и му се усмихна.
Остатъка от разстоянието пропътуваха в мълчание. Карлсон мина по моста над канала Карлберг и продължи по брега на езерото Улвсунда. Дори измина няколко километра по пешеходната алея край водата. Нагоре по серпантаната на хълма. Отцепен терен, автомобили, прожектори, първите зяпачи вече бяха цъфнали, макар да бе посред нощ.
— Ето тук е — оповести Аника Карлсон, докато слизаха от колата, за да се присъединят към всички спешно пратени колеги.
— Разстоянието същото ли е от другата страна? — попита Бекстрьом. — Ако идваш откъм Хювудста?
— Да — кимна Аника Карлсон. — Разбирам какво си мислиш.
Чакълест път, хълмове, няколко километра за изминаване, извършителят трябва да е имал кола, мислеше си Бекстрьом. Това не е място, където да влачиш чанта струп.
37
Бекстрьом започна с оглед на тялото. Съвпада, помисли си, след като се увери, че в неговото разследване на убийството не се бе появил никакъв друг черньо. Надлежният черньо, помисли си, при това изглеждаше още по-меланхолично от онзи път, когато го видя на стълбището пред апартамента на Даниелсон.
После зърна Тойвонен, който стоеше малко настрана и го зяпаше гневно с ръце в джобовете. Бекстрьом отиде право при него, за да го натовари с малко идеи за размисъл.
— Какво мислиш, Тойвонен? Убийство, самоубийство, нещастен случай?
— Плещиш твърде много глупости, Бекстрьом. Опитай се поне веднъж да свършиш нещо полезно. Обясни ми как е станало така, че момчето да свърши по този начин? — попита Тойвонен и изгледа на кръв най-напред Бекстрьом, после и чантата с тялото.
— Май говориш врели-некипели, Тойвонен — Бекстрьом се усмихна дружелюбно. — Искаш да кажеш, че клетата ни жертва е замесена в някакви нередности, а може би дори и криминални прояви?
— А ти какво мислиш? — попита Тойвонен и кимна към чантата на брега.
— Няма нищо, което да води в тази насока — поклати глава Бекстрьом. — По всичко личи, че черньото Акофели е бил свръхпочтен млад мъж, който се е скъсвал от бачкане. Всъщност е работел като куриер на велосипед. За допълнителна печалба е разнасял вестници посред нощ. Въпреки добрите си оценки от университетските изпити.
Направо оставам с впечатлението, че е бил с филантропична нагласа. Акофели е можел да стигне страшно далеч — продължи Бекстрьом. — Стига да бе имал възможност да продължи още 20-30 годинки, главата си залагам, че би могъл да се уреди със свой личен мотоциклет.
— Ако не ти се плува, Бекстрьом, предлагам да си затваряш устата. Бръщолевиш глупости за младо момче, което е било убито.
— Вече приключихме с това — каза Бекстрьом на Алика Карлсон четвърт час по-късно. — Какво ще кажеш да ме закараш до дома?
— Разбира се, Бекстрьом. Усещам, че те дърпат маратонките за джогинг.
На връщане към уютната му бърлога разговаряха за последната си задача.
— Кажи на Ниеми и Ернандес отново да надзърнат в жилището на момчето — заръча Бекстрьом. — И гледай тоя път да си свършат работата както трябва.
— Разбирам — съгласи се Карлсон. — Предвид факта, че е открит във вестникарската си количка, нали.