Warcraft - Нощта на Дракона

Между тях зейна цепнатина. От нея изригна горещ газ и принуди воините да отстъпят. От цепнатината… от всички цепнатини, които се бяха появили в земята около тях, изпълзяха зловещи фигури. Фигури на горящи камъни, обвити в чудовищна златна аура. Те се движеха като кукли накъдето и да се насочеха джуджетата. Формите им бяха груби и човекоподобни, но им липсваха изражения, което ги правеше още по-страховити.

— Немъртви! — извика Гренда.

— Това не са Немъртвите пълчища — отвърна елфата. — Това са някакви чудовищни създания!

Те бяха в беда, каквато никой не бе подозирал, че може да ги сполети. Който и да беше господарят или господарката на планината сега, определено притежаваше невероятна сила, за да съживи подобни ужасни същества.

Едно от джуджетата замахна към най-близката до него огнена фигура. Острието на секирата му се стопи и воинът нямаше друг избор, освен да пусне оръжието, ако иска да спаси ръката си. Лятата ръка на каменното създание се стрелна с невероятна бързина и сграбчи главата на джуджето. То изрева, но страданието му бе твърде кратко. И все пак тръпки побиха всички воини от гледката от обезглавеното му тяло.

— Не можем да се бием с тези! Прекалено много са, а остриетата ни са безполезни! — Гренда се огледа. — Къде е Ром? Той трябва да даде сигнал за отстъпление!

Рейнджърът не искаше да отстъпва. Тя прибра лъка си, извади меча си и се спусна към най-близкото чудовище. Острието лесно проряза мекото, разтопено тяло. Ронин бе предвидил, че може да се натъкне на опасност от магия и беше приготвил специално оръжие, което да удържи на повечето заклинания. Елементалът се раздели на две части, всяка от които се опитваше да се движи сама.

В следващия миг елфата елиминира следващата тътреща се фигура. Но Гренда по-точно бе изчислила възможностите им. Огнените фигури бяха навсякъде. Макар да ги беше призовала да отстъпят, Гренда изобщо не беше тръгнала да бяга. Верен воин, тя се бореше с всички сили, докато чакаше заповедта на Ром.

За съжаление, дори най-лекият удар нанасяше сериозни щети върху оръжието на джуджетата. А по-лошото бе, че огнените врагове ставаха все повече и повече. Освен това, Верееса забеляза, че те бавно, но сигурно събират джуджетата на едно място. Съществата изглежда не целяха да ги убиват, освен ако не срещнат сериозна съпротива. „Искат да ни заловят!“, заключи с ужас висшата елфа. „Но защо?“

Всъщност тя не искаше да научава отговора. Съзнавайки, че оръжието й е вероятно единствената надежда за цялата група, Верееса прескочи цепнатината, разделяща я от Гренда.

— Събери колкото се може повече и се стройте зад гърба ми веднага! — заповяда тя. — Ще се опитам да проправя път!

— Но Ром! Не мога да открия Ром!

— Не можем да го чакаме!

Верееса изрече последните си думи с натежало сърце. С Ром бяха преживели толкова много, но тя вярваше, че той би постъпил по същия начин. Гренда се провикна към останалите. Използвайки възможно най-добре мечовете и секирите си, за да държат чудовищата далеч от себе си, джуджетата се събраха зад Верееса, която посичаше всеки враг по пътя си. Хвърчаха крайници, а разтопена скала опръска нагръдника и почти и лицето й, но тя игнорира всичко, което можеше да я разсее, защото най-сетне пътят започна да се открива.