За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Аристодем — тиран на Кум, се е стараел да отслабва мъжеството на младежта. Той е изисквал момчетата да си пускат дълги коси като момичета; да се кичат с цветя като тях и да носят разноцветни роби, дълги до петите; да получават от жените чадъри, парфюми и ветрила, когато отиват при своите учители по танци и музика; когато влязат в банята, да им се подават гребени и огледала. Това възпитание трябвало да продължи до двадесетгодишната възраст. Всичко това можел да прави само един малък тиран, който излага на опасност своята власт, за да спаси живота си.
Глава XIII
Карл Х
II
Този владетел, който се е опирал само на собствените си сили, е предизвиквал провала си, защото е замислял планове, изискващи продължителна война, каквато неговото кралство не можело да издържи.
Държавата, която е искал да съкруши, се е намирала не в упадък, а в период на зараждане. За московците войната, която той им обявил, била добра школа. След всяко поражение те се приближавали до победата; и понасяйки външни загуби, те се научили да се бранят отвътре.
В пустинните земи на Полша, където се скитал и които били като част от Швеция, той се е смятал за господар на света, докато през това време главният му враг се укрепявал срещу него и затвърдявайки се на бреговете на Балтийско море, го изтласквал, като разрушавал или завземал Ливония.
Швеция е приличала на река, чието течение е било отклонено с поставянето на преграда при изворите й.
Не Полтава е погубила Карл XII — така или иначе той е щял да бъде съкрушен ако не там, то на друго място. Случайностите на съдбата могат лесно да се поправят; не могат да се отклонят събитията, които постоянно възникват от природата на нещата.
Ала нито природата, нито съдбата са били толкова против него, колкото е бил самият той.
Той не се е основавал на съществуващото положение на нещата, а на някакъв образец; при това той е подражавал на този образец много лошо. Той не е бил Александър; но би могъл да бъде най-добрият негов войн.
Замислите на Александър са се увенчавали с успех само защото са били разумни. Неуспешното нахлуване на персите в Гърция, победите на Агезилай и отстъплението на десет хиляди души са показали ясно превъзходството на военната тактика и въоръжението на гърците; знае се много добре, че персите са били прекалено високомерни, за да си вземат поука.
Те не са можели повече да отслабват Гърция чрез разделяне; тогава тя е била обединена под властта на един вожд, който е знаел, че най-доброто средство да не се позволи Гърция да забележи своето подчинено положение е тя да се заслепи чрез унижението на нейните вечни врагове и чрез една надежда за завладяване на Азия.
Една държава, населена с най-трудолюбивия народ на света, който е обработвал земята с религиозно чувство, плодородна и изобилна с всички блага, е давала на неприятеля какви ли не улеснения да задържа позициите си.
По високомерието на нейните царе, които не са извличали никакви поуки от своите поражения, е можело да се съди, че те ще ускорят падането си, като винаги дават сражения, и че ласкателството никога не ще им позволи да се усъмнят в своето величие.
Замисълът на Александър е бил не само мъдър; той е бил и мъдро осъществен. При цялата стремителност на своите действия и дори в огъня на своите страсти той винаги е запазвал една, ако мога така да се изразя, острота на разума, която го е ръководела и която не са успели да скрият от нас тези, които, надарени с по-малко изострен от него разум, са искали да направят роман от неговата история. Но — нека да поговорим за него!
Глава XIV
Александър
Той предприема поход едва след като осигурява Македония откъм съседните й варварски народи и завършва покоряването на гърците; възползува се от покоряването на тоя народ само за да осъществи замисъла си; обезсилва ревността на лакедемонците; атакува крайморските провинции; повежда сухопътната си войска покрай бреговете на морето, за да не се отделя от флотата си; по едни чудесен начин въвежда дисциплина сред многобройната си армия; не търпи лишения от хранителни припаси; и ако е вярно, че победата му е дала всичко, не по-малко вярно е, че той е направил всичко, за да си осигури победата.
В началото на своето начинание, т. е. в едно време, когато някакъв неуспех би могъл да го събори, той е разчитал много малко на случайността; но когато съдбата го издига над събитията, дързостта често става едно от средствата за неговите успехи. Нападайки преди похода си трибалите и илирите, той води с тях война, каквато Цезар е водел срещу галите. На връщане от Гърция той сякаш без да иска завзема и разрушава Тива; разположил се на лагер пред града, той чака тиванците да поискат мир; самите те ускоряват гибелта си. Когато става дума за морските сражения с персите, най-дръзкият е Парменон; най-благоразумният — Александър. Неговата ловкост се е състояла в това, че е отдалечил персите от бреговете на морето и ги е принудил сами да изоставят флотата си, по-силна от неговата. Тир е бил по принцип свързан с персите, които не са можели да минат без неговата търговия и флота. Алексанъдър го разрушава. Той завзема Египет, оставен без защитата на Дарий, който по това време събирал безбройна армия в други части на света.