Кралят на моста

Джор кимна на стражите в лодката и тези, които носеха лъкове, опънаха безшумно тетивата. Арен обаче някак успя да ги чуе.

— Ако някой изстреля и една стрела, изхвърча от стражата.

Те свалиха лъковете.

— Не може да говориш сериозно — изръмжа Лара. — Арен, върни се в лодката, ти…

— Давай!

Двете жени на мига хвърлиха рибата на брега. Змиите още веднъж се изстреляха изпод скалата — десетки, стотици. Повече, отколкото Лара можеше да преброи. Точно когато най-бързите стигнаха до плячката, Арен се втурна да бяга по пясъка. Беше стигнал едва до средата на плажа, когато змиите го забелязаха и няколко се изправиха, за да видят по-добре натрапника, преди да се хвърлят след него.

Той беше бърз.

Но змиите бяха по-бързи.

— Идват! — изпищя Лара и загледа с ужас как противните създания направо летяха по пясъка.

Арен бе стигнал до пътеката и тичаше към колоната. Гърбът му бе лъснал от пот. Оставаха му трийсетина метра.

Нямаше да успее.

Змиите се мятаха във въздуха, челюстите им щракаха на няколко крачки от него. Преднината му се топеше с всяка секунда.

— Тичай!

Лара се изправи и дори не забеляза как лодката се разклати под краката й. Той не можеше да умре. Не и по този начин.

Джор също бе скочил на крака.

— Тичай, лайно такова!

Десет метра. „Моля те — каза си тя. — Моля те, моля те.“

Двамата с Джор видяха змията преди Арен. Огромното чудовищно създание, увито около основата на колоната, бе привлечено от раздвижването сред по-дребните си събратя. Змията съзря Арен в същия миг, в който и той нея, и се изправи, а Арен се закова на място, приклещен между две смъртни опасности.

Без да се замисля Лара вдигна лъка на Арен и дръпна една стрела от ръката на най-близкия страж. С едно плавно движение тя запъна стрелата, завъртя се и я изстреля. Черните пера изсвистяха във въздуха, минаха на косъм от рамото на Арен и уцелиха човекоядната змия право в устата.

Арен реагира мигновено, прескочи трупа и се хвана за дръжките, зазидани в колоната. Започна да се катери точно навреме — змиите се бяха хвърлили към краката му. Той преполови колоната за секунди и се обърна да погледне към лодката и вероятно към човека, който бе престъпил заповедта му.

Лара остави лъка да падне от ръцете й, но това нямаше значение. Той я беше видял. Всички я бяха видели. И сега щеше да й се наложи да се справя с последствията.

Никой не продума, докато Арен се изчакваше по колоната, и за миг сърцето на Лара забави ритъма си — знаеше добре, че ако той падне от тази височина, нямаше да оцелее. Раната на ръката му се беше отворила и от нея капеше кръв, но той не показваше, че това го притеснява. Когато стигна моста, прекоси покрива и се озова над морето. После се гмурна непоколебимо в дълбините.

Лара затаи дъх и заоглежда морската повърхност за следи от Арен. Не видя нищо.

Ръката му кървеше.

Ами ако наоколо имаше акули?

Джор се раздвижи зад нея и тя го чу да събува ботушите си. Лодката се завъртя.

— Лия, Тарин! Елате тук.

Тогава Арен изскочи на повърхността и се прехвърли в лодката с едно плавно движение. По мургавата му кожа блестяха капки вода и мускулите му се издуха, когато се хвана за борда, за да не падне. Войниците от стражата едва не скочиха от лодката, за да му направят път, когато той тръгна към Лара.

— Какво, по дяволите, беше това?

Лара не отстъпи и крачка, нищо че той се извисяваше над нея.

— Спасих ти плиткоумния задник, ето какво.

— Нямах нужда от спасяване.

Кашлицата на Джор прозвуча забележително като „Глупости!“. Арен го изгледа кръвнишки и пак се обърна към Лара.

— Никога не си споменавала, че умееш да стреляш с лък. Нямаше да е зле да го споделиш през последните няколко месеца.

— Не си ме питал.

Тя се надигна на пръсти и се втренчи в него, докато той не отстъпи крачка назад. Лодката пак се разклати — беше се приближила до брега.

— И ако някога отново ме изплашиш така, не се съмнявай, че ще обърна лъка към теб.

— А аз си мислех, че не те е грижа за мен.