Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

— Крал Станис е моят бог. Той ме създаде и ме благослови с вярата си.

— Ще го запомня. — Саладор Саан се надигна. — Ще прощавате. От това грозде огладнях, вечерята ме чака на моя „Валириан“. Кълцано агнешко с пипер и печен гларус, пълнен с гъби, копър и лук. Скоро ще ядем заедно в Кралски чертог, нали? В Червената цитадела ще се гощаваме, а джуджето ще ни пее весела песничка. Като седнете да си приказвате с крал Станис, споменете му, моля, че ми дължи още трийсет хиляди дракона до новолуние. Трябваше да ми ги даде тия богове. Много бяха красиви да изгорят бадева, можех да им взема добра цена в Пентос или Мир. Е, ако ми отстъпи кралица Церсей за една нощ, ще му ги простя. — Лисенецът потупа Давос по гърба и се заклати към изхода на хана, сякаш беше негов.

Сир Давос Държеливия се позадържа замислен над половницата с бира. Преди година беше със Станис в Кралски чертог, когато крал Робърт устрои турнир за рождения ден на принц Джофри. Спомни си червения жрец Торос Мирски и пламтящия меч, който размахваше. Гледката беше страхотна, червеният му халат плющеше и оръжието му бляскаше със зелени пламъци, но всички знаеха, че не е истинска магия, и накрая огънят му беше завяхнал и Бронзовия Джон Ройс го вразуми с най-обикновен боздуган.

„Виж, един истински огнен меч, това ще е чудо невиждано. Но на такава цена…“ Като се сети за Нисса Нисса, пред очите му изникна неговата Маря, добродушна пълна женица с повяхнали гърди и мила усмивка, най-добрата жена на света. Опита се да си представи как я мушка с меч и потръпна. „Не съм омесен с геройска мая“ — реши той. Ако това беше цената на един вълшебен меч, хич не държеше да я плати.

Допи бирата си, избута половницата настрана и напусна хана. На излизане потупа водоливника по главата и промърмори: „Късмет“. Нищо друго не му трябваше.

Беше съвсем мръкнало, когато Деван дойде при „Черната Бета“, повел снежнобял жребец.

— Милорд татко — обяви той, — Негова милост заповяда да го посетите в Залата на Рисуваната маса. Яхайте коня и тръгвайте веднага.

Хубаво му стана като видя Деван в това великолепно облекло на скуайър, но поканата го притесни. „Дали ще заповяда да отплаваме?“ — зачуди се той. Саладор Саан не беше единственият капитан, чувстващ, че Кралски чертог е узрял за щурм, но истинският контрабандист се учи на търпение. „Нямаме надежда за победа. Това го казах на майстер Крессен още когато се върнах в Драконов камък, и нищо не се е променило. Много сме малко, а враговете — твърде много. Топнем ли греблата, загиваме.“ Все пак се качи на коня.

Когато пристигна при Каменния тъпан, дузина рицари и велики знаменосци вече си тръгваха. Лордовете Селтигар и Веларион му кимнаха леко и продължиха, а другите изобщо не го погледнаха, но сир Аксел Флорент спря да поговорят.

Чичото на кралица Селайс беше едър като бъчонка, с дебели ръце и кривокрак. Имаше клепналите уши на Флорент, по-големи и от тези на племенницата си. Космите, които стърчаха от тях, не му пречеха да чува повечето неща, които се говореха из замъка. Десет години сир Аксел беше служил като кастелан на Драконов камък, докато Станис заседаваше в малкия съвет на Робърт в Кралски чертог, но напоследък изпъкваше като един от най-приближените на кралицата.