Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

— О, да. Бях забравил, — Кралят се намръщи раздразнено. — Пилос, прочети му го.

— Ваша милост. — Майстерът вдигна един от пергаментите и се окашля. — „Всички знаят, че съм законният син на Стефон Баратеон, владетеля на Бурен край и на неговата лейди съпруга Касана от дома Естермонт. С честта на своя дом заявявам, щото моят възлюблен брат Робърт, покойният крал, не остави свой законен наследник, бидейки момчето Джофри, момчето Томен и момичето Мирцела изчадия, родени в позорен инцест между Церсей Ланистър и нейния брат Джайм Кралеубиеца. По право и рождена кръв, заявявам от този ден насетне законния си иск над Железния трон и Седемте кралства на Вестерос. Нека всички честни люде заявят своята преданост. В името на Светлината Божия, подпечатано с печата на Станис от дома Баратеон, Първия с това име, крал на Андалите, на Ройнар и на Първите, и Владетел на Седемте кралства.“ — Пилос остави пергамента на масата и той тихо изшумоля.

— Добави и едно „сир“ пред Джайм Кралеубиеца — каза намръщено Станис. — Каквото и да е, все пак си остава рицар. Не знам и дали да не махнем това „възлюблен“ пред Робърт. Не ме обичаше кой знае колко, нито аз него.

— Малко вежливост няма да навреди, ваша милост — каза Пилос.

— Лъжа. Махни го. — Станис се обърна към Давос. — Майстерът ми казва, че разполагаме със сто и седемнайсет гарвана. Мисля да ги използвам всичките. Сто и седемнайсет гарвана ще разнесат сто и седемнайсет преписа на писмото ми до всяко кътче на кралството, от Арбор до Вала. Стотина поне ще превъзмогнат бурята, ястребите и стрелите. Ако е така, сто майстера ще прочетат писмото ми на толкова лордове в толкова соларии и спални… а след това писмата сигурно ще изгорят в камините и устните ще сторят оброк за мълчание. Тези велики лордове обичат Джофри или Ренли, или Роб Старк. Аз съм техният законен крал, но ако могат, те ще ме отрекат. Така че имам нужда от теб.

— На вашите заповеди съм, кралю. Както винаги.

Станис кимна.

— Смятам да те пратя на север с „Черната Бета“, към Града на гларуса, Пръстите, Трите сестри и дори Бял пристан. Твоят син Дейл ще отплава на юг с „Привидение“, покрай нос Гняв и Счупената ръка, и все надолу покрай брега на Дорн, чак до Арбор. Всеки от двама ви ще кара сандък с писма и ще ги оставяте на всяко пристанище и във всяка крепост и рибарско селце. Ковете ги по вратите на септите и хановете, за да ги прочете всеки, който може да чете.

— Малко ще са — каза Давос.

— Сир Давос е прав, ваша милост — каза майстер Пилос. — По-добре ще е писмата да се четат на глас.

— По-добре, ама е по-опасно — каза Станис. — Тези думи няма да се приемат радушно навсякъде.

— Дайте ми рицари за четенето — рече Давос. — Това ще им придаде повече тежест от всичко, което казвате.