Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
Глава четвърта
В моята стая Хелър ми смъкна дрехите, напъха ме под душа и изтърка мръсотията, после ме пъхна в леглото. Проявяваше учудваща загриженост. Насочи към корема ми топлинна лампа с надеждата да ми помогне малко.
Лежах и страдах вкиснат. Никога не бях преживявал такива мъчения през живота си, дори и при разговорите с Ломбар.
Хелър вдигна дрехите ми от пода.
— Свършено е с тях.
Изведнъж се вдървих от уплаха — започна да опразва джобовете ми. Не можех да измисля как да го спра. Когато някой не е на постоянното си работно място, полека-лека се превръща в ходещ кабинет. Носех бележчици, стари пликове, съобщения и какво ли още не. Ако ги прочетеше, щеше да открие двойното дъно на „Мисия Земя“!
Но той само ги събираше на купчинка. Дори не ги погледна. И в това си скапано състояние трудно сдържах презрението си към пълното му невежество в шпионските игри. Беше като дете!
Струпа на отделен куп многобройните оръжия, събра униформата, шапката, обувките и останалото, провери дали е извадил всичко и изхвърли облеклото ми в шахтата за отпадъци. Е, беше си достатъчно мръсно и миризливо и преди днешната „злополука“.
Един от стражите беше останал в стаята, за да му помогне при нужда. Хелър измъкна електронната ми карта изпод хартиите и му я връчи.
— Не! — примолих се едва чуто.
— Върви в лагера — каза му Хелър — и вземи от склада пълен комплект униформа на редовните части.
Стражът скръсти ръце в поздрава на флота (мене никога не поздравяваха) и тръгна с моята в карта в джоба.
— Хелър — изскимтях аз, — с тази карта той просто ще си купи половината проститутки в „Лагер Убийство“! Ти току-що ме разори!
— А, не ми се вярва. Солтан, трябва да проявяваш повече доверие към хората.
Да вярвам на тези отрепки и престъпници?
— Ох, твърде съм болен за уроци по морал. Недей да ме поучаваш.
Той нагласи лампата да изпраща потока топлина точно към корема ми и сложи мокра хладна кърпа на главата ми.
— По-добре ли си сега?
Не, не бях. Хелър почисти мръсотията, паднала от дрехите ми на пода. Тези космонавти от флота са наистина невероятни чистници. Съблече се и се изкъпа. Изпра червената си кърпа, после и белия си тренировъчен костюм. Подреди всичко наоколо и облече обикновен цял вечерен костюм. Среса се и когато заприлича на слязъл от витрината манекен, включи „Домашния екран“ и се отпусна в креслото.
Сърцето ми почти спря. Хелър се наведе и посегна към двете купчинки с неща, извадени от униформата ми. Помислих си, че ей сега ще затършува из документите ми.
Но той не го направи. Протегна ръка към оръжията и взе единия взривострел.
— Ама че арсенал си събрал. — Отвори камерата на заряда и провери напрежението. — Трябва да внимаваш с тези играчки. Нали ги превозват с празен заряд, но по нищо не се отличава от истинския. Е, този си е редовен.
Очаквах всеки момент да запрелиства документите. Но той взе зашеметяващия пистолет, провери и неговия заряд. Пак посегна и аз пак затаих дъх. Оглеждаше десетинчовото острие на специалния нож. Любопитството му беше очевидно. Вярно е, тези ножове не се срещат на всяка крачка. Ако знаете как да си служите с тях, има начин да чукнете по острието и то звъни много мелодично. Той направи точно това и острието запя.
— Хубава сплав — констатира Хелър.
Ръката му се вдигна и преди да усетя намерението му, ножът излетя напред с такава сила, че въздухът изсвири. Свих се. По мене ли го метна?
На един рафт лежеше пъпеш, ножът го улучи точно в средата и потъна до дръжката! Хелър отиде да го прибере, направи двойно движение с китката и вече ми предлагаше чудесно парче от пъпеша.
— Искаш ли да си хапнеш?
Само мисълта за това бе достатъчна — позеленях чак отвътре.
— Извинявай — каза Хелър. — Помислих си дали пъпешът не би те освежил.
Остави парчето на рафта и се върна в креслото, но пак не прояви интерес към документите. Вместо това почисти ножа и калъфа.
Влезе стражът с пакетирана униформа в ръце. Върна картата ми. Хелър му даде банкнота от един кредит и стражът попита:
— Засега това ли е всичко, сър?
Никога не ми казват „сър“. Злобно си помислих, че с един кредит можеш да си купиш доста уважение.
Имаше обаче още нещо. Онова приятелче се наведе и зашепна в ухото на Хелър, той се усмихна и прошепна някакъв отговор. Хилеха се като ненормални. Какво ли замисляха? Бягство?
Стражът отстъпи назад и вече се готвеше да отдаде чест, но Хелър посочи пода.