Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
Но Кроуб не направи нищо друго на Хелър. Отнесе кръвната проба, размаза я върху друго стъкло и я нагласи под втори микроскоп.
— Сега погледни това! — предизвикателно каза докторът. — И се убеди веднъж завинаги, че не е имало кръстосване между Манко и Блито-3. Всичко хуманоидно на Земята е със земен произход. Това е научен факт!
Хелър огледа и двете проби.
— Приличат си.
— Ха! — изпръхтя Кроуб. — Дилетант!
Избута го и поред надникна в микроскопите. Изправи се.
— Офицер Грис, онзи да не е бил някой от твоите агенти на Земята? Я отиди в склада и погледни. Не. — Той промени решението си, взе отсечената китка и я пъхна в измерителя на костната плътност. — Ето, наистина е бил човек от Земята.
Кроуб си прибра бележките и изръмжа на асистентите да отнесат количката с уреди и масичката. Посочи табуретка и каза на Хелър:
— Сядай тук и си измисляй приказки колкото щеш.
Хелър се усмихна едва-едва и пак се зае със снимките в книгата.
Докторът се спря на вратата и настойчиво ми махна да го последвам в неговия още по-мръсен кабинет. Страхувах се да седна, защото можех да открия под себе си парче от нечий труп. Но нямах сили и се настаних на едно столче.
Кроуб също седна и посочи бележките си. Приведе се напред към мен като заговорник. Какво ли щеше да измисли пък сега?
— Офицер Грис, имаме проблеми с този агент. Положението е лошо.
Досега не го бях чувал да говори така. Стомахът ми се сгърчи.
— Офицер Грис, трябва да поработим по този агент. — Погледна бележките си. — С теглото всичко е наред. Тук тежи около 239 фунта, на Земята ще тежи около 199. Няма да им се стори необичайно. Проблемът е във възрастта му. — Тупна с длан по листовете. — Според тези данни, дали заради лошото хранене или поради някакъв недостатък в еволюцията им хората от Земята не доживяват до нормални старини. Всяко уважаващо себе си млекопитаещо на всяка уважаваща себе си планета, което има уважаваща себе си клетъчна структура, обикновено живее шест пъти по-дълго от своя период на растеж.
Това ми беше известно. И какво?
— На Блито-3 — продължи Кроуб, загледан в таблиците — според данните ни те достигат зрелите си размери около двадесетгодишни. Може би твърде бързо. Както и да е, пак би трябвало да живеят по сто и двадесет години. Но не успяват. Обикновено опъват крака към седемдесет или по-рано.
— Кроуб… — започнах аз с намерението да му кажа, че Хелър няма да остане толкова дълго на Земята, но се сетих — и това би могло да се случи. Ала можехме ли да направим нещо?
— Проблемът става още по-сложен — дъднеше докторът, — защото на Манко периодът на растеж продължава до тридесет и две години. И тамошните хора си доживяват шестократно по-дългата възраст. Така, ако нещо не го сполети, този твой специален агент би трябвало да живее към сто деветдесет и две години.
Все още не виждах за какво трябваше да се тревожа.
— Този специален агент в момента е на около двадесет и осем години. Висок е шест фута и два инча. В последните години растежът е малък, но до тридесет и две години ръстът му ще стане шест фута и пет инча!
Гадеше ми се, усещах наближаването на нещо ужасно.
— Средният ръст — продължаваше Кроуб — за расата на Земята, която има неговия цвят на лицето… бял, или по-скоро бронзов… е само пет фута и осем инча. — Хвърли хартийките на масата и впи поглед в мене. — Твърде висок е! Ще стърчи сред тях като фар!
Започнах да омаловажавам проблема, но Кроуб ме прекъсна:
— Чакай. Освен това ще им се стори прекалено млад. — Надникна в таблиците. — Да. Ще изглежда като момче на деветнадесет, дори на осемнадесет години. — Показа ми снимки на хора на различни възрасти. — Убеди ли се? — Усмихна се. — Но не всичко е загубено. Можем да оправим нещата.
Приведе се съвсем близо до мен. Лицето му отново доби налудничаво изражение.
— Можем да му скъсим ръцете и краката. Ще извадим парчета от костите. Може да му променим и черепа… Офицер Грис! Какво ти стана?
Превивах се. Държах се за корема с две ръце. Такава болка изпитвах за пръв път в живота си! Заповръщах. Омазах краката си и целия под. Изхвърлих всичко, което бях изял може би през цялата последна седмица. Дори и след това мъчителните сухи хълцания не спираха.
Сигурно съм бил страхотна гледка. Такъв шум вдигах! Изведнъж усетих, че Хелър стои до мен и ми придържа главата. Един от асистентите на Кроуб взе тубичка и се опита да изстиска малко течност в гърлото ми. Изхвърлих я като фонтан! Друг ми пръскаше лицето с пулверизатор, но стана още по зле.
Хелър изрева заповеди на някого. Влязоха двамата стражи от взвода. Той извади от джоба си неизменната червена инженерска кърпичка и поне малко почисти лицето ми. Пое носилката от асистента и много внимателно ме сложи върху нея. Двамата стражи я вдигнаха и излязохме от онова проклето място.