Планът на нашествениците

Камион-цистерна тромаво полегна настрана, потапяйки всичко в наводнение от „Тап“!

Полицаите, които кацаха наоколо, бяха от флота и от апарата. Сбиха се, преди да стигнат до портата.

„Домашен екран“ събираше впечатления.

Хелър каза:

— Няма да ги разтърват до вечерта! Влизай! Наближава обед. Отлитаме!

Влезе в пилотската кабина. Даде заповеди на спомагателната машинна зала и включи докрай всеки звуков лост на пулта пред себе си. Когато бутат нещо с лъчите си в безмълвието на Космоса, влекачите ги използват и за предаване на звук. Тези лъчи блеснаха около хангара, забиха се в земята и във всеки кораб на апарата наоколо. Свирки, сирени, гонгове и ударни сигнали зареваха едновременно. Оглушах!

Направих втори и последен неуспешен опит да затворя люка на въздушния шлюз. Не знам защо не успявах да подчиня ръцете си на никакво свое желание. Вече се издигахме нагоре и аз се проснах пред зейналия люк, главата ми увисна във въздуха.

Камерите на „Домашен екран“ се обърнаха, за да проследят нашия старт, както и двестафутовия полет надолу на моя шлем.

Сигналите на влекача не спираха. Боят долу също.

Вече няколко минути ръцете ми трепереха. А сега и тялото ми се разтърси от неудържими гърчове. Блаженството изчезна, изместено от крайна раздразнителност.

Казах си, че това е най-оповестеното секретно начало на мисия, за което някой е чувал!

На триста фута под нас, чужд на увлечената в заниманията си тълпа, стоеше самотен страж и с две ръце бясно изпращаше целувки след влекача. Графиня Крек! Не си е стояла на мястото в Спитеос! Била е тук през целия ден!