Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
Опитах се да си представя какво ли е пълното издание в сравнение с този огромен том.
— Приказчици — мърмореше си Кроуб.
Хелър намери каквото търсеше. Разтвори книгата на раздела „Манко“. Пръстът му сочеше „Народна легенда 894М“.
— Ето я — каза той. — Не съм я чувал, откакто бях в забавачницата.
Започна да чете:
„Народна легенда 894М:
Разказват, че преди хиляди години, по време на Големия бунт на Манко, принц Кавкалсия разбрал, че загубата е неизбежна. Качил многобройните си привърженици и семействата им в остатъците от своя флот и избягал от Манко, като напуснал звездната му система. Както твърдят разказвачите, когато изминали девет години, два транспортни кораба се върнали и кацнали в града-крепост Дар. Смята се, че издайнически ги измамила една жена на име Непогат, затова през нощта били заловени. Екипажите били разпитани от апарата. По-късно се чуло, че според тях след бягството си от Манко принц Кавкалсия кацнал на планетата Блито-3. Там заедно с всички свои поддръжници основал колония, наречена Аталанта, която процъфтявала. Но им останало съвсем малко гориво, липсвали им някои предмети, затова пратили двата кораба обратно с надеждата да постигнат мир и дори да започнат търговия. Но дошла заповед — никаква милост. Решено било, че е все още незаконно да се колонизира Блито-3, тъй като ще се наруши волтарианският Свещен график за нахлуването. По настояване на Непогат екипажите били осъдени на смърт. Настъпилият хаос по онова време обаче попречил на каквито и да било опити за наказание на принц Кавкалсия. Градът-крепост Дар изгорял през следващата година по време на Големия преврат и така изчезнали всички записи, които биха могли да потвърдят легендата. Тази народна легенда е послужила като основа за детската приказка «Проклетата Непогат», освен това се споменава в детската песничка от Манко «Дръзкият принц Кавкалсия».“
— Глупости! — избухна Кроуб. — Искам да ти напомня, който ще да си, че щом пуснем измислиците да влязат в света на непоклатимата наука — край, загубени сме! — Докторът почти кипеше. — Забравяш един твърде съществен факт! — обърна се към Хелър. — Хуманоидите са най-често срещаните разумни същества във Вселената! Те съставляват 93,7 процента от всички раси, открити досега. Хуманоидната форма е неизбежна поради основните необходимости на оцеляването на всяка що-годе прилична въглеродно-кислородна планета: ако се налага да възникне разумен живот, трябват му приспособимост на ръцете за труд, устойчивост на походката на два крака, ляво-дясна симетрия в строежа на тялото и гъвкава кожа.
Казах си — ах, ти, дърт мошенико! Знаеш всичко това и пак се преструваш, че твоите изроди са от населението на други планети!
— Фактите са вградени в самата структура на клетките — разгорещено продължи Кроуб. — Но разумното население на всяка планета се развива там, на място. И това е установен от науката факт. Забрави тези религиозни брътвежи и приказки. Разбира се — сякаш набиваше възгледите си докторът, — кръвните клетки се различават при всяка хуманоидна раса, те са един от каналите за откриване на кръстосване между населението на планетите.
Хелър меко отвърна:
— Само ми стана любопитна приликата в костната структура на лицето между някои от земните раси и расите на Манко.
— Ей сега ще ти покажа! — ядосано отсече Кроуб и изхвърча от стаята, като че Хелър наистина се опитваше да спори с него.
Досетих се къде отива — в хладилните складове за тела. И не след дълго дочух оттам удар на брадва.
Докторът нахълта в стаята. Носеше отсечена човешка китка. Разрови из мръсотията върху количката, взе уред за моментално загряване и след секунди китката вече кървеше. Такъв си беше Кроуб — отсече ръка, а му трябваха само няколко капки кръв. Пак се усетих болен, много болен.
— Това е човек от Земята! — натърти докторът, размазвайки капките върху предметно стъкло за микроскоп.
Хелър се постресна.
— Солтан, нима отвличате хора от Земята?
Ами да, господин имперски офицер Хелър!
— Не — казах му. — Преди години прибрахме труповете от пътна злополука и тук ги държат дълбоко замразени за изследвания.
Кроуб ми хвърли странен поглед, имаше на какво да се чуди. Хвърли китката на пода, където тя цопна с плясък, и съсредоточи вниманието си в микроскопа.
После докторът взе мръсна тръбичка с остър край и преди да го възпра, хвана ръката на Хелър и заби тръбичката в палеца му. Едва не си изкарах вътрешностите. Не разбирах от какво ми стана зле.