Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
— Хелър, разбери, нямаме никакви данни, никакви достоверни потвърждения, че принц Кавкалсия от провинция Аталанта на планетата Манко е колонизирал остров на Земята и го е нарекъл Атлантис! Ваши сънародници не са участвали в преселението на земните народи!
Хелър ме гледаше с леко притворени очи.
— Но така е по-поетично!
О, богове! Този наистина ли беше инженер? Безсърдечен инженер, чието царство са скалите, металите и експлозивите?
— А и нали на нея така й харесва — добави той, трупайки нелепост върху нелепост.
Графиня Крек кимна енергично.
Разговорът замря. Отначало помислих, че причината е моето упорито несъгласие с брътвежите им. Те седяха в креслата и ме гледаха. Постепенно ми внушиха идеята, че съм съвсем ненужна част от обзавеждането.
— По този коридор има ли някоя празна стая, в която може да се спи? — попита ме Хелър.
Главата ми щеше да гръмне. Ако някой патрул случайно минеше на проверка през тази част на крепостта, три глави щяха да хвръкнат от раменете си, включително и моята.
А по коридора сред отдавна зарязаните стаи нямаше нито една подготвена и мебелирана.
Те втренчено се взираха в мен. Мога да кажа, че почти ме изблъскаха от стаята само със силата на погледите си. Затворих вратата след себе си и се озовах в зле осветения коридор.
Двамата стражи седяха от двете страни на входа, свити долу на пода, и смучеха димни пръчици. По миризмата определих, че са от скъпа разновидност. Пак пари бяха минали от ръце в ръце и ми хрумна мисълта, дали Снелц ще се сети да отдели моята част.
Облегнах се на стената, после разсеяно седнах на нещо. Гневът ми не беше предизвикан от добродетелно възмущение. Както знаете, сред много народи от Волтарианската конфедерация е обичайно мъж и жена да поживеят заедно две-три години, преди да се оженят. Но тези прекалено дърпаха котката за опашката. Казват, че границата между извънредно смелия и слабоумния човек е почти незабележима. И да ги „бибип“, тяхната дързост прекрачваше тази граница далеч отвъд нормалната глупост.
В същия миг осъзнах, че и двамата се съгласиха колко е необходим успехът на мисията, а аз не се възползвах от настроението им. Дали се дължеше на розовата искряща вода?
Слухът ми долови тихи звуци зад затворената врата. Шепнеха ли си? Очите ми свикнаха с мрачината в коридора и аз погледнах двамата стражи. Очаквах да открия похотливи изражения на лицата им, както се случва, щом войниците само си помислят за секс. Но не, те повече приличаха на роднини на младоженци — сериозни и пълни с надежда. Ушите им като че залепнаха за вратата. Говореха си само с погледи.
Вътре креслата задраскаха по пода, чуваше се ясно през музиката. Издрънча колан.
В шпионажа съществуват четири вида операции — открита, прикрита, тайна и секретна. А онези двамата вътре нямаха капчица разсъдък! Занимаваха се с нещо секретно, а всъщност го правеха открито! Поне да бяха усилили музиката, за да заглушава другите звуци.
Въображението трескаво ми подсказваше какво става вътре. А и стражите не се съмняваха — окуражаваха се един друг с погледи.
Леглото изскърца. Неведнъж. Музиката не спираше. Не забравях какво направи графинята със специалния агент, който я докосна, нямаше да се учудя, ако трябваше да нахълтам в стаята със зашеметяващ пистолет в ръка и да спасявам жалките останки от Хелър. Никой не успяваше да предскаже поведението на графиня Крек.
Гласът й се чу ясно:
— Мили, ще трябва да бъдеш по-внимателен с мен. Ти си ми първият мъж!
Успокояващо мърморене от страна на Хелър. Намерил се кой да я успокоява! Нали в досието му пише, че досега не е спал с жена? Но народите някак успяват да се размножават, все пак се раждат бебета. Вдървих се от уплаха. Ами ако този й направи дете?! Веднага се отпуснах — нали дотогава отдавна щях да съм го измъкнал оттук.
Последваха ритмични поскърцвания. Дълго, неспирно, безкрайно.
Гласът на графинята:
— О, Джет! — Повтори го. Все по-бързо. — О, Джет, о, Джет, о, ДЖЕТ! — И накъсаният стон на Хелър.
В същия миг двамата стражи подскочиха, и то абсолютно безшумно! Вдигнаха ръце над главите си като при чудесен удар в „куршумената топка“. Удряха юмруците си и подскачаха като на пружини. Бяха изпаднали в див възторг. Обърнаха се един към друг и въодушевено си стиснаха ръцете. И всичко това, без да издадат нито звук! Е, това се казва радост.
Най-накрая седнаха на местата си и отново запалиха димни пръчици. Леката музика продължаваше.
Пак започна ритмичното скърцане на леглото. Неуморно. Същият вик и стон. Същото представление на стражите.