Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
В първата библиотека шеташе стара вещица, разместваше папки и шумно подсмърчаше, за да не се стекат сополите по горната й устна. Махнах с ръка към един от горните рафтове, с другата посочих Хелър и изкрещях:
— Блито-3!
Тя е глуховата, годинките й наброяваха над век и половина, но все пак ме чу. Тръгна да търси подвижна стълба и аз оставих там Хелър, за да се видя с главния целолог.
Доктор Кроуб беше в далечния край на операционните зали. Щом влязох, той вдигна мръсна длан, за да не го безпокоя. Искам — не искам, стоях и гледах.
Беше разпънал и вързал за операционната маса някакъв нещастник и довършваше работата си по него. Мъжът, може би напълно нормален човек допреди броени седмици, само след няколко докосвания щеше да се превърне в цирково чудовище.
Като променяше и свързваше по нов начин клетките, Кроуб бе сменил ръцете и краката на окаяника с пипала на незнайна морска твар. Деформираната костна тъкан изпъкваше далеч напред над очите. Докторът проверяваше растежа и оформянето на „езика“, отнет от някое хранещо се с насекоми животно, език, който можеше да се изстрелва половин ярд пред устата, сякаш новосъздаденият кошмар се хранеше с летящите около него мушици.
Кроуб беше побъркан на тема създаване на изроди, но съм сигурен, че никога не му е хрумвало колко изроден беше самият той с твърде дългите си крайници и нос като клюн. Докато работеше, лицето му излъчваше призрачен екстаз — посветеният на делото си учен! И най-закоравелите типове тръпки ги побиваха от него. Кроуб наистина вярваше в това, което правеше!
Улових погледа в очите на новото чудовище. Ясно бе, че нещастникът е полудял. Но какво от това, творенията на Кроуб никога не оцеляваха прекалено дълго. Когато умираха, цирковете просто си купуваха други. Все едно, омръзваха на публиката и подмяната им беше добър стимул за бизнеса.
— Гледай сега — повика ме докторът, като се мъчеше да поизпъне схванатия си гръб. — Единственият заловен представител на животинските видове на още незавладяната планета Матачерферстолциан!
Поне дотолкова помнех астрографията.
— Няма такава планета.
— Ами може и да няма — вдигна рамене Кроуб. — Все пак пред теб е един от животинските й видове.
— Хайде, идвай с мен — казах му. — Трябва да пооправиш един специален агент.
Незабавно ме прониза болка в стомаха! Огледах се. Сигурно ми прилошаваше от миазмите. Твърде странно! Бил съм на много планети и съм ял какви ли не чудновати храни. Бях в апарата от години с всичко произтичащо от това. И никога преди не съм усещал стомашни болки.
Асистентите на Кроуб поеха работата и аз извлякох смахнатия доктор навън.
В библиотеката заварихме Хелър, настанен на столче. Преглеждаше книги, които вещицата му беше дала. Кимна небрежно, когато му представих Кроуб.
— Никога не съм се спускал на повърхността на планетата — каза Хелър. — Всичко това е изключително интересно. Да знаете, красива планета е.
Откри снимки на земни хора и изведнъж се замисли дълбоко, вдигаше очи към тавана и пак забиваше поглед в книгата.
Двама от помощниците на Кроуб влязоха след нас. Единият носеше сгъваема масичка, другият — поднос с разни предмети.
Докторът седна.
— На коя планета отивате?
— Блито-3. Земята — отговорих.
— Аха — промърмори Кроуб и единият от помощниците му започна да тършува из чекмеджетата, струпваше какво ли не върху бюрото.
Докторът погледна в справочника.
— Блито-3. Хуманоиди. Притегляне… ъхъ… хм… атмосфера… Стип, дай ми таблицата за плътността на костите. — Асистентът му я пъхна в ръцете. — Аха — повтори Кроуб.
— Агентът не трябва да се отличава от стандартите на планетата Блито-3 — напомних аз.
— Ясно, ясно — успокои ме докторът и ме избута настрани. — Стип, нямаме теглилка.
Стип бързешком се върна с цяла количка, натоварена с инструменти. Кроуб махна на Хелър.
— Събличай се.
Не знам защо, но веднага усетих гадене и болки. Какво ли ставаше с мен?
Хелър отделяше повече внимание на рафтовете с книги, отколкото на Кроуб, но се съблече. Като че търсеше определено заглавие. Стъпи на теглилката и разсеяно правеше каквото му кажеха. Помощниците го мушкаха, измерваха и записваха, а докторът изръмжаваше нещо от време на време.
Стип беше забравил уреда за измерване на плътността на костите и излезе да го вземе. Кроуб не се престараваше в организацията. Малко след връщането на помощника в стаята дочух шепот и раздвижване на вратата.