Планът на нашествениците
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: Мисия Земя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планът на нашествениците». Краткое содержание книги:
Пет жени от персонала се блъскаха, надничаха и си мърмореха една на друга. Не знам какво си приказваха, но очите им бяха станали кръгли, изглеждаха някак възбудени и раздразнени.
Проследих погледите им и установих, че именно Хелър е привлякъл такова внимание. Единият от помощниците го караше да се свива и разгъва, мереше потенциалната му мускулна сила. Е, да, страхотно тяло имаше. Сценката ми напомняше за някой от величествените горски богове, около когото се суетят дребни мръсни дяволчета. Толкова беше на мястото си тук, колкото и храмова статуя в кенеф. Като се замислих за това, заприлича ми на една от статуите във Волтарианската галерия — „Богът на изгрева“, изваяна от Доувог. Ей! По дяволите, казах си, нещо не съм наред. Не си падам по мъжете, а когато Кроуб поработи върху него… Дъното на стомаха ми подскочи мощно нагоре. Веднага приседнах, за да не се сгърча на пода.
Дойде и краят на досадните измервания. Докторът натрупа дебела купчина бележки.
— Ти — каза на Хелър, сякаш произнасяше присъда — си от планетата Манко. Тегло, височина, плътност… да, от Манко.
Да го глътне пъклото дано, на всеки му ставаше ясно, че Хелър произхожда от Манко, стига само веднъж да го погледнеше. Не че волтарианските граждани от Манко толкова се различават от останалите — на самата планета има пет раси, всяка със своите особености. Но това важи и за населението на всяка друга планета. Внезапно ми хрумна едно сравнение. И графиня Крек беше от Манко! Бяха от една и съща раса!
Кроуб разгръщаше справочните си книги за Блито-3. Подсвиркваше си, сумтеше, чешеше се по бузите. Заговори:
— Разликата в притеглянето не е чак толкова голяма — на Блито-3 е с около една шеста по-слабо. Това означава, че преди да се покажеш на тамошните хора, ще трябва да се упражняваш в ходене и бягане.
Хъммм. О, да. Атмосферата. Тамошната атмосфера е по-разредена и запомни, че трябва редовно да си насищаш организма с кислород, веднъж дневно. Просто дишай много по-дълбоко. Прави същото и преди всяко по-изтощително натоварване. Иначе ще се уморяваш бързо.
Какво е местното име на тази планета? Земя. Така значи. Ами плътността на твоите кости е по-голяма, отколкото на местните жители, заради разликата в привличането е.
Сега и за храненето. Няма да имаш особени неприятности. Водата и хранителните им продукти са подходящи за теб. Хм. Има нещо обаче, за което ще трябва да внимаваш. Не знам защо, но тяхната храна не отговаря на нормалните стандарти, особено спрямо теб. Тъй че бих те посъветвал да си хапваш по-често и да не се докарваш до глад. Хъммм. Да. Имат някаква храна, която наричат „хамбургери“. Храни се с каквото щеш, но точно хамбургерите биха ти осигурили най-балансирана диета.
Питиета. Хм. Водата е съвсем добра. Аха, алкохол. Те здравата се наливат с алкохол. Не се докосвай до онези видове, които те наричат „твърдо гориво“. Направо помитат всякакъв ред в мозъка. Бира. Имат нещо на име „бира“. Нея можеш да пиеш, но никакви силни напитки от какъвто и да било вид.
Кроуб събра бележките си и аз се почувствах по-добре.
— Значи — повтори той, — не забравяй да тренираш всеки ден. Иначе при тази ниска гравитация ще ти се скапят мускулите и сухожилията. И се насищай с кислород. Яж хамбургери, пий бира и всичко ще бъде наред.
Незнайно защо усетих вълна на облекчение. Внезапно гласът на Кроуб стана рязък.
— Ти слушаш ли ме изобщо?
Хелър все така разсеяно гледаше рафтовете. А и защо ли му трябваше да слуша? Докторът едва ли знаеше, че говори на опитен космонавт, който все такива неща е трябвало да прави досега — може би с изключение на хамбургерите и бирата.
— Аз толкова се занимавам с теб — отсече Кроуб, — а ти дори не ме чуваш!
— О, не, чух ви — отвърна Хелър. — Да се науча как да ходя там, кислородът, упражненията, водата, храната, хамбургери и бира. Ценя усилията ви.
Той се наведе и взе книга с големи цветни изображения — снимки на хора от различните раси на Земята. Чукна по корицата с кокалчетата на юмрука си.
— Просто ме порази външният вид на тези земни хора. Сигурно ви се намира тук книгата „В мъглите на времето“?
Сега Кроуб наистина се ядоса.
— Не, разбира се! В антропологичната библиотека е!
Стомахът пак ме сви. Старата вещица ни направи знак да почакаме и се изтърколи навън. Върна се с доста пострадал том, дебел около два фута.
— Беше в историческата библиотека — каза тя и се усмихна на Хелър с беззъбата си уста.
Той сложи книгата на масата. Кроуб си събра книжата, от него лъхаше враждебност. Прочетох надписа на корицата:
„Съкратено издание. «В мъглите на времето.» Оригинални легенди от планетите на Волтарианската конфедерация, събрани от Отдела по фолклор на Управлението по местните проблеми.“