Планът на нашествениците

— А коя звезда сочехме и наричахме „Принц Кавкалсия“? — Попита графинята.

— Блито — отговори Хелър.

— Искаш да кажеш, че наистина е стигнал дотам?

Ако питате мен, инженер, който започва да си опитва силите в историческата антропология, рискува да надрънка куп щуротии.

Хелър се обърна към мен.

— Защо наричат тази раса „кавказки тип“? — и ми подхвърли картичката. — Познаваш планетата. Има ли континент на име Кавказ?

— Доколкото знам, така определят един от основните човешки типове — отговорих. Потършувах из главата си. Хелър не е единственият притежател на добра памет, а и аз погълнах планини от данни за Блито-3. — В Южна Русия е разположен район, който наричат Кавказ. Точно по северната граница на Турция. Смятат го за граница между два континента, Азия и Европа. Може би хората от тази раса са произлезли от района, а може би не, но кавказкият тип е мигрирал и се е разпространил къде ли не. Вече можеш да ги срещнеш във всяко кътче на планетата. Имат минимална пигментация на кожата, права или къдрава коса, дълъг и прав нос. Сред тях често се среща така нареченият отрицателен резус фактор и в кръвта им има особен елемент. Май и ти го видя днес в микроскопа.

— Ясно — каза Хелър. — А има ли там „Аталанта“? Някоя страна или нещо подобно?

Помислих малко. Наложи се да стана и да измъкна справочник от купчината, там го наричат „енциклопедия“. Зачетох на глас:

„Атлантида, наричана също Аталантис и Аталантика. Легендарен остров в Атлантическия океан отвъд Гибралтарския пролив. Смята се, че там е съществувала развита цивилизация. Предполага се, че е погълнат от океана.“

— Аха — промълви Хелър. — Каквото и да е основал принц Кавкалсия, е било разрушено и хората е трябвало да се преместят другаде.

— Хелър — търпеливо изрекох аз, — инженерът не е антрополог!

— О, не е вярно — възрази графинята. — Понякога те трябва да си представят целия геологичен цикъл на разни планети и за това се налага да разпознават вкаменелостите и костите!

Говореше с впечатляваща самоувереност. Казах си, че някой май е чел като луд днес!

— Ами така да бъде — отвърнах. Можеше и да е права. — Но от две-три имена няма как да извлечете историческите факти. Обикновено съвпадение! Онази планета по начало си е била пълна с хуманоиди. Нямате основание да вярвате, че вашият принц, Кавкалсия ли беше, е добавил още някоя раса на Блито-3. Бих могъл да ви изредя петнайсетина планети, чиито обитатели приличат на мене или на вас.

— Полюсите са се преместили — каза Хелър — вероятно в океанските райони, полярните ледени шапки са се стопили и потопили колонията. Горкият принц Кавкалсия!

— Горкият човек — отекна графинята.

— Предполагам, че точно това им се е случило — продължи Хелър. — Е, добре! Длъжни сме да се постараем и да не допуснем подобно нещо да се случи и на потомците му.

— Ще бъде срамота да ги изоставим в беда — потвърди графинята.

Прииска ми се да се прегледам дали пък мозъкът ми вече не се скапваше? Пред очите ми заявяваха, че мисията трябвало да успее! Но аз толкова педантично се придържах към фактите (освен в работите на апарата, разбира се), че не издържах на тъпата им сантименталност, в която липсваше и намек за логика.