Великолепният негодник
- Автор: Йохансен Айрис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Великолепният негодник». Краткое содержание книги:
Кейт се обърна в седлото и продължи собствената си борба напред, за да слезе от планината.
Когато премина един завой на пътеката, тя едва не се сблъска с Гавин.
Радостна усмивка озари лицето му.
— Кейт! Боях се… — Той млъкна, а тревожният му поглед се насочи отвъд нея към коня на Робърт с празното седло. — Къде е Робърт?
— Зад мен. Точно зад завоя. — Робърт бе казал, че Гавин вероятно ще е в безопасност, но досега не бе осъзнала колко много се е тревожила за него през цялото време. Тя се усмихна. — Имаше ли проблеми по пътя надолу?
— Не, но успях да се измъкна от бурята само час след като се разрази. В ниското е съвсем сухо.
— Ако въобще някога стигнем там — измърмори Робърт, когато сви зад завоя. — Което никога няма да сторим, ако продължавате двамата да си бъбрите тук.
— Ние не просто си бъбрим — възрази Гавин. Внезапно очите му проблеснаха насмешливо. — Опитвам се да запечатам в съзнанието си тази картинка: Робърт, покрит със сняг, как се държи като грижовна майчица към старата кранта. От това ще излезе чудна историйка, когато стигнем в Крейда.
— И не се и съмнявам, че ти лично ще се постараеш за това! — Той внимателно огледа Гавин. — Добре ли си?
Неизказаната привързаност помежду им проблесна като нишка, почти видима за Кейт в този момент.
— Да — тихо отвърна Гавин. После отново се усмихна. — Без да бъда притискан от тежкото бреме да те пазя, направо летях надолу по склоновете.
— Тогава се обръщай, и политай пак — нареди Робърт, като се обърна, и отново задърпа въжето на Кеърд. — И вземи Кейт със себе си. Веднага щом стигнете в ниското, направи бивак. Очаквам топъл огън и гореща храна, когато най-сетне успея да изкарам тая мизерна кранта от снега.
— Дадено. — Гавин хвана поводите на коня на Робърт от ръцете на Кейт. — Хайде, Кейт. Знам, че е много забавно да гледаш как се мъчи човечецът, но трябва да се смилим над унижението му и да го оставим да страда сам.
— Благодаря — обади се Робърт. — Любезността ти направо ме трогва.
Тя не искаше да го оставят. Макар Гавин и Робърт, изглежда, да смятаха, че опасността е зад гърба им, на нея все още тя й изглеждаше прекалено реална.
— Тръгвай! — нареди Робърт, приковал поглед в лицето й. — Не можеш да ми помогнеш, а и ще се движа по-бързо, ако не се тревожа за теб.
Как само й се искаше той да бърза, да се махне най-после от тази дяволска планина! Откъсна очи от него и пришпори Рейчъл напред, опитвайки се да скрие от него страха си.
— Добре, но гледай да не се мотаеш много. Искам те долу, преди да е мръкнало, иначе ще вечеряме без теб.
Тя чу изненадания му кикот зад гърба си.
Хълмовете в ниското тънеха в мрак вече повече от два часа, а Кейт направо щеше да се поболее от притеснение, когато двамата с Гавин забелязаха как Робърт се препъва към тях по пътеката към бивака. Не можеше да реши кой се олюлява повече: Кеърд или Робърт.
Тя скочи на крака и изтича към него. Почти не забеляза как Гавин взе поводите на Кеърд от ръцете на Робърт, докато тя го дърпаше към огъня.
— Закъсня! — Гласът й трепереше и тя се постара да го овладее. — Вечерята ти изстина.
— Няма значение. Прекалено уморен съм, за да ям… — Той се отпусна пред огъня и протегна ръце. — Хубаво е. — Той затвори очи, а изражението му издаваше безкрайна наслада. — Мислех, че вече никога няма да почувствам топлина.
Внезапно я обзе ужасна тревога.
— Да не си измръзнал?
Той поклати глава.
— Само ми е студено. Ела тук.
Тя коленичи до него. Той се отпусна на одеялото и я притегли в прегръдките си.
— Топло…
Тя се сгуши по-близо, за да сподели топлината с него и го обгърна с ръце, за да го предпази.
— Трябва да хапнеш нещо.
Но той вече спеше.
Целият бе мокър, твърд и студен, неудобен като гранитен отломък до нея. Вероятно въобще нямаше да усети, ако тя стане и се премести на собственото си одеяло от другата страна на огъня.
Но тя не искаше да става. За първи път той бе протегнал ръце към нея не със страст, а от нужда. Ръцете й се стегнаха около него някак собственически. Няма нищо лошо, ако задоволи тази негова нужда.
В края на краищата всичко бе почти приключило.
Тя се събуди през нощта и почувства, че той е възбуден, а ръцете му се суетяха с копчетата на роклята й. Удоволствие, помисли си сънено тя, удоволствието идва… Инстинктивно посегна да му помогне, но внезапно се сепна и спря.
— Не — прошепна тя.
— Защо?
Защото да го утеши бе безопасно, но удоволствието бе опасно. Тя разтърси глава, за да я проясни от съня. Мили боже, точно сега въобще не й беше до това противопоставяне.