Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
Почти бе стигнала до него, когато Грейди я чу. Той се обърна, изумен, че вижда Смеещия се ручей, с позлатена от лунната светлина гъвкава кожа. Остана неподвижен, взирайки се в нея като хипнотизиран, докато тя се приближи толкова, че топлината на тялото й достигна до него и го изгори.
— Не е ли малко студено да се къпеш в реката? — попита, опитвайки се да говори спокойно. Не му беше лесно, заради зрелите й гърди, толкова близо до неговите.
— За теб не е студено.
— Аз съм мъж.
— Зная. Не просто мъж, а могъщ воин. — Тя нарочно погледна надолу. — Слабините ти са пълни и тежки. Ако ми бе разрешил, щях да те облекча. Зная, че твоята съпруга не ти е истинска жена. Бих те облекчавала, когато имаш нужда.
Тя пристъпи по-близо, докато твърдите като диаманти връхчета на гърдите й го жегнаха.
— Не ти е тук мястото. Ако знаех, че искаш да се къпеш, щях да те оставя на спокойствие — глухо промълви Грейди.
В отговор Смеещия се ручей обви ръце около врата му и отърка тялото си в неговото.
— Знаеш какво искам, Тъндър.
Грейди я погледна свирепо, когато тя притисна уста към неговата. Усещаше играта на езика й върху устните си и направи опит да отстъпи, но Смеещия се ручей не позволи да бъде изоставена. Стърчаха така във водата до коляно, толкова близо, че чувстваха ударите на сърцата си. Внезапно пясъкът под краката му поддаде и Грейди загуби равновесие. Падна във водата заедно със Смеещия се ручей. Изненадата и ледената вода охлаби хватката й и тя изплува, плюейки вода. Грейди използва възможността. Обърна се рязко и тръгна към брега, оставил Смеещия се ручей да седи в студената вода и възмутено да мърмори.
Когато Грейди влезе в къщата, Сторм тъкмо слагаше Тим да спи. От косата му се стичаха капки вода и ризата бе прилепнала към мокрите му рамене и гръб. Държеше по една кофа във всяка ръка и тя разбра, че като е ходил за вода, се е и изкъпал. Не можеше да свикне да се къпе в студената река, макар Грейди да го правеше почти всяка вечер, с изключение само на най-студените зимни дни. Той сложи кофите на печката и чак тогава каза:
— Водата скоро ще се стопли. Знам колко обичаш горещата баня. Къпи се спокойно, аз ще нагледам животните.
— Благодаря — отвърна Сторм и го погледна изпод вежди. Знаеше, че тази нощ за първи път от месеци ще бъдат сами и не беше сигурна какво ще направи и как ще се държи. Но по всичко личеше, че Грейди е наясно какво иска.
Няколко минути по-късно в стаята влезе и Смеещия се ручей. Изглеждаше безкрайно доволна от себе си. Сторм се намръщи, защото забеляза, че индианката е неприлично разголена. Косата й бе мокра, а кожената рокля влажна. Нима е била на реката с Грейди? Дали не са се къпали заедно? Дали не са… Устните й се свиха нацупено като си представи Грейди и Смеещия се ручей да се любят в реката. Болката направо я преряза.
— Тъндър беше чудесен тази вечер. Любила ли си се някога във вода? Не — рече, изпреварвайки отговора на Сторм, — съмнявам се. Тъндър казва, че си студена. Знаеш ли, че смята да ме вземе за втора съпруга?
Лицето на Сторм пламна и тя не отговори. Какво можеше да каже? С престорено безразличие опита водата в едната кофа, реши, че е достатъчно топла и я занесе в спалнята, която щяха да споделят с Грейди. Трябваше да признае, че й достави огромно удоволствие възможността да затвори вратата пред Смеещия се ручей. Жалко, че не можеше да стори същото и с Грейди и да го изгони от спалнята им.
Още през деня Грейди постави насред стаята голямото месингово корито, купено от Сторм в града. Тя трябваше само да го напълни с топла вода. Съблече се бързо, настани се в коритото и се остави опияняващата топлина да я обгърне. Помисли си, че Грейди може всеки момент да се върне. Взе сапуна и започна да се мие. Нададе уплашен писък, когато няколко минути по-късно Грейди влезе и тихо затвори зад себе си.
Дъхът му секна, когато я видя, и той се облегна на вратата и жадно я загледа. Сторм усети как тялото й пламва и всяко място, където попадаше погледът му, сякаш бе дамгосано.
— Цял живот чакам тази нощ. — Гласът му бе добил особена кремъчна грубост, която Сторм вече разпознаваше. Тя прибра коленете до гърдите си и здраво ги прегърна, така че да се вижда възможно най-малко от тялото й. Грейди се ухили развеселен.
— Ако това трябва да ме обезкуражи, не ми действа, скъпа.
— Аз… още не съм се окъпала.