Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
Късно през нощта контрабандистите се върнаха в Ландрет, където се разделиха и всеки пое към дома си. Мередит, освободена от спътниците си и от опасността да прекара още една нощ навън, изпита обичайния прилив на задоволство, докато бързаше към пещерата. Бяха успели да предадат стоката под носа на бреговата охрана. Чувството беше прекрасно и тя си пожела за пореден път да има поне една личност, с която би могла да сподели въодушевлението си. Но бе избрала самотен път и нямаше причини да тъгува.
Без да бърза, тя замете всички следи с метлата от пътеката и полянката пред пещерата. След това се запъти към вътрешната пещера, в която както винаги я чакаше запален фенер. Помещението беше празно. До стената нямаше нито един сандък, бъчвичка или вързоп. Понитата бяха по оборите си и изведнъж пещерата й се стори огромна — ехото отекваше като в катедрала или в празен театър. Поддавайки се на внезапен импулс, младата жена затанцува по каменния под, като придружаваше танца си с песен. Беше напълно уверена, че никой няма да види или чуе този абсурден изблик на добро настроение.
— Много се радвам, че поне вие сте прекарали хубава вечер. — Ръдърфорд излезе от тесния тунел в задния край на пещерата. — Според мен спектакълът беше доста изнервящ.
Мередит спря насред въртенето. Кръвта се отдръпна от лицето й и тя се взря в него, сякаш имаше насреща си призрак.
Ръдърфорд се прокле, че я беше уплашил така, и се втурна бързо към нея, защото се побоя, че може да припадне. Ала когато стигна до нея, очите й вече гледаха студено и цветът постепенно се възвръщаше по бузите й. Трябваше да се сети, че тя е много по-устойчива, отколкото изглеждаше. Мери стоеше пред него гордо изправена и явно не се нуждаеше от подкрепата, която той бързаше да й предложи. Не можеше да не изпита възхищение към такава жена.
— Вие знаете — промълви Мери. В гласа й имаше спокойствие, което се дължеше на облекчение и примирение с неизбежното. След като и последната й тайна беше стенала известна и се приемаше, тя беше свободна от всички окови. Това означаваше край на всички приказки за любов и женитба — завинаги, но двамата можеха да се обичат свободно и болезнената празнота у нея щеше да се запълни.
— Точно така — потвърди той.
— Откъде? За мен е много важно да знам това. — Въпреки огромното облекчение гласът й звучеше тихо и напрегнато.
— Както вече знаете, аз ви видях в нощта, когато пристигнах в Ландрет — на пътя между скалите, в схватка с бреговата охрана. — Демиън се усмихна на спомена. — Когато се запознах с лейди Блейк, тя ми се стори странно позната, но открих истината едва когато излязох да проследя контрабандистите и се натъкнах на вас. Онази нощ загубих и последните си съмнения относно идентичността на тайнствения млад мъж. Но не искам никой друг да проникне в маскарада ви.
Мери въздъхна облекчено.
— Е, тогава всичко е наред.
— Наред ли? — Тази трезва забележка го накара да вдигне вежди. Не знаеше какво го очаква, когато я изправи пред факта, че е разкрил тайната й. Всъщност очакваше шок, отричане, смущение, гняв, ярост — или комбинация от всичко това, но не и спокойно приемане на фактите. Тя изобщо не се беше трогнала от разкритието, че той бе запознат с незаконната й дейност. Единствената й грижа беше никой друг да не узнае за нея.
Мери погледна лицето му и очите й заблестяха.
— Разбирам, че сте шокиран, но трябва да разберете, че това е много забавен занаят, освен това е достатъчно доходен, за да ми даде възможност…
— Всичко това ми е ясно — прекъсна я почти грубо той. — Но вашата дейност е противозаконна!
— Напълно сте прав, милорд. — Мери си възвърна предишната веселост. — Иначе нямаше да бъде и наполовина толкова забавно.