Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
— Солената вода разваля ботушите — отбеляза той.
Тя се засмя.
— Но е добра за настроението ми.
— Радвам се, че се успокоихте, защото съм дошъл да говоря с вас за нещо много важно. Досега тази тема винаги е довеждала до спор. — Лорд Ръдърфорд се приведе напред, взе юздите на кобилата и ги задържа. — Искам да ме изслушате — заяви той, — затова ще останем за малко тук.
— За какво толкова искате да говорим, милорд, та трябва да прибягвате до принуда?
— Вие го знаете много добре, Мери, затова хайде да престанем с игричките! Вече два пъти ви казах, че ви обичам, затова няма да ви досаждам с повторения. Сега искам да чуя какво чувствате вие. Досега не ме удостоихте с нищо друго освен с бъркотия от полуистини и откровени лъжи.
— Как смеете да ме обиждате по този начин! — Страхът разпали гнева й и тя се опита да подкара кобилата си.
— Не, скъпа моя, няма да ми избягате! — Той стисна юздите още по-здраво. — Искам да науча истината. Отговаряте ли на любовта ми — в състояние ли сте да й отговорите?
Гневът беше неподходяща реакция на този открит и решителен въпрос. Трябваше да се отърси от гнева и да каже истината.
— Това е невъзможно.
— Погледнете ме в очите, Мередит, и ми кажете, че нямате чувства към мен.
Тя се опита, но не успя. Лицето й пламна, след това пребледня. В очите й светна почти диво отчаяние.
— Това е невъзможно — повтори тя, изтръгвайки думите насила от устата си.
За нейно учудване той се усмихна. Протегна се и освободи юздите на кобилата.
— Много добре. Няма да говорим повече за това. Хайде да се върнем в къщата. Сигурно искате да се преоблечете. Роклята ви е съвсем мокра, а и трябва да сключите примирие с Хюго.
— Прав сте — промърмори тя. Спокойната, почти небрежна реакция на отказа й беше крайно объркваща.
Щом спряха пред обора, той сложи ръка на талията й и й помогна да слезе от коня.
— Ако смятате, че присъствието ми ще помогне да се помирите по-лесно с Хюго, с удоволствие ще дойда с вас.
— Много сте любезен, сър! — Тя се опита да се усмихне, но устните й бяха странно сковани. — Но не искам да ви създавам проблеми.
Той се постара да остане сериозен, но в очите му имаше смях. Мери изобщо не можеше да разбере кое беше толкова весело. Преди една минута бе поискал отговор на най-важния въпрос и след като получи отказ, се държеше така, сякаш от гърба му беше паднал огромен товар.
— Добре тогава, желая ви хубав ден! — Той целуна ръката й по всички правила на учтивостта, метна се на коня си и бързо излезе от двора. Копитата на черния жребец отекнаха оглушително по каменните плочи.
В действителност лорд Ръдърфорд беше много доволен от случилото се. Естествено щеше да му бъде много приятно, ако Мери беше проявила пълно доверие към него, но това бе невъзможно. Все пак тя беше положила отчаяни усилия да скрие от него истинските си чувства и това бе много приятно. Явно се налагаше да вземе нещата в свои ръце, и то по най-драматичния начин, който можеше да измисли. Тогава щеше да се прояви вродената й честност, защото тя лъжеше съседите си, но с него не можеше да се преструва. Никога досега не се беше опитвала да скрие нещо от него, когато й отправеше директно обвинение.
Предишната вечер той бе проверил дали контрабандната стока все още е в тайната пещера. Тя бе казала на французина, че целият товар ще бъде доставен в „Таралежът и детето“ във Фоуей, и той предполагаше, че всичко ще се свърши в пълна тайна. Жителите на селото не биваше да знаят за тази пратка. Значи той трябваше да внимава и да чака.
Две вечери стоя на стража на скалата, но едва на третата бе възнаграден. Нощта беше черна, безлунна, очевидно грижливо избрана. Сцената беше подобна на предишната, на която беше присъствал като свидетел — същият таен ред и деловитост по тясната пътека между скалите, докато товареха понитата. Мери отново пое водачеството и той проследи потеглянето на малкия керван с лудо биещо сърце. До Фоуей имаше шест мили, и то по открит път, а главната квартира на бреговата охрана беше в града. Неговата Мередит поемаше невероятно голям риск, а той не можеше да направи нищо, за да я спре — освен ако не препуснеше подире й, за да я свали от понито и да я скрие в прегръдката си. Не можеше да направи това, защото нямаше никакви права върху нея. Още не.
Демиън се скри във вътрешната пещера, за да изчака завръщането на Мери, макар да съзнаваше, че може би чака напразно. През това време Мередит беше готова да извърши много по-голямо лекомислие, отколкото да изиграе номер на финансовата полиция. Докато Барт и другите разтоварваха стоката в задния двор на гостилницата, тя се промъкваше по тъмните улици, покрай тихи къщи със затворени капаци на прозорците и спокойно спящи обитатели, покрай ковачницата, шивача и аптеката, докато накрая се озова пред варосаните стълби на митническата служба. Абсолютно безшумно, без да тропа по каменните стъпала, тя остави пред вратата две бутилки от най-хубавата Мадейра и кратка записка. „С дълбока благодарност“ — пишеше там с красиви завъртулки. Утре щеше да падне голям смях! Тя се върна в гостилницата по същия път, без никой да я усети. Номерът си беше лично неин и тя знаеше, че Барт здравата ще я наругае за дързостта, но не можеше да пропусне такава прекрасна шега. Тя не се запита защо се чувстваше така окрилена, но не посмя да свърже тази постъпка с мъчителната празнота, която я гризеше през последните дни.