Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
Хари намачка зърната с тъпата част на ножа. За негово учудване незабавно потече толкова много сок, че беше чудно как тези сбръчкани зърна са го побрали. Той набързо изсипа в котела си всичко и за негова изненада отварата моментално придоби точно лилавият оттенък, описан в учебника.
Раздразнението му от предишният собственик на учебника се изпари. Хари присви очи към следващия ред инструкции. Според книгата, трябваше да бърка по посока обратна на часовниковата стрелка, докато отварата стане чиста като вода. Според добавката на предишния собственик, обаче, трябваше да се добавя по едно разбъркване по посока на часовниковата стрелка, на всеки седем в обратната посока. Можеше ли предишният собственик да се окаже прав два пъти?
Хари разбърка по посока обратна на часовниковата стрелка, задържа дъха си и разбърка веднъж по посока на часовниковата стрелка. Отварата стана бледо розова.
— Как постигаш това? — настоя да узнае Хърмаяни, с червено лице и разчорлена коса от изпаренията от котела й. Отварата й все още беше твърдо пурпурна.
— Добави по едно разбъркване по посока на часовниковата стрелка…
— Не, не, в учебника пише обратно на часовниковата стрелка! — сопна се тя.
Хари сви рамене и продължи с това, което правеше. Седем разбърквания в посока обратна на часовниковата стрелка, едно в посока на часовниковата стрелка, пауза… седем разбърквания в посока обратна на часовниковата стрелка, едно в посока на…
През масата Рон усилено ругаеше под нос. Отварата му изглеждаше като течно женско биле (licorice). Хари се огледа. Доколкото можеше да види, ничия друга отвара не беше толкова бледа, колкото неговата. Той се почувства окрилен, нещо, което със сигурност не му се беше случвало никога преди в тъмницата…
— И времето… изтече! — извика Слагхорн. — Спрете да бъркате, ако обичате!
Слъгхорн се разхождаше бавно между масите, взирайки се в котлите. Не коментираше, но от време на време издаваше към отварите усмивка или подсмъркване. Най-накрая стигна до масата, където седяха Хари, Рон, Хърмаяни и Ърни. Той се усмихна печално на катранената смола в котела на Рон. Подмина морско синия буламач на Ърни. Отварата на Хърмаяни награди с одобрително кимване. Тогава видя отварата на Хари и изражение на невероятно възхищение се разля по лицето му.
— Несъмненият победител! — провикна се той. — Чудесно, чудесно, Хари! Мили Боже, ясно е, че си наследил таланта на майка си. Лили имаше толкова лека ръка за отварите! Ето, заповядай, заповядай — бутилка Феликс Фелишъс, както обещах, използвай я добре!
Хари пусна малката бутилка златна течност във вътрешния си джоб. Изпитваше странна комбинация от удовлетворение от вбесените погледи на Слидеринци и вина от разочарованото изражение на Хърмаяни. Рон изглеждаше просто втрещен.
— Как го направи? — попита той Хари, докато напускаха тъмницата.
— Имах късмет, предполагам. — отговори Хари, защото Малфой можеше да ги чуе.
Щом се настаниха на масата на Грифиндор за вечеря обаче, той се почувства достатъчно сигурен да им разкаже. Лицето на Хърмаяни ставаше все по-каменно с всяка следваща дума.
— Предполагам мислиш, че съм излъгал? — завърши той, вбесен от изражението й.
— Ами, не може да се каже, че това е точно твое дело, нали така? — отговори тя твърдо.
— Той просто е следвал различни инструкции от твоите. — каза Рон. — Можеше да се окаже катастрофа, нали така? Но той е поел риска, и спечели! — Той въздъхна. — Слагхорн можеше да даде този учебник на мен, но не, аз получавам този, по който никой нищо не е писал. Повръщано е отгоре му, като гледам страница петдесет и две, но…
— Я чакай малко. — каза глас близо до лявото ухо на Хари и той усети внезапен полъх на цветната миризма, която бе усетил в тъмницата на Слъгхорн. Той се огледа и видя Джини, която седна при тях.
— Добре ли чух? Получавал си заповеди от нещо, което някой е написал в книга, така ли Хари?
Тя изглеждаше разтревожена и ядосана. Хари моментално се досети за какво си мисли.
— Не е това, което мислиш. — успокояващо каза той. — Не като, нали се сещаш, дневникът на Ридъл. Това е просто стар учебник, по който някой е писал.
— Но правиш каквото се казва там?
— Просто опитах някои от съветите, които бяха записани в полетата, честна дума Джини, там няма нищо странно…
— Джини има право. — каза Хърмаяни, като веднага се разгорещи. — Трябва да проверим дали няма нещо странно в този учебник. Искам да кажа, всички тези странни инструкции, кой знае?