Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Шемей ланена, тате? — тревожно попита Андрю, който бе последвал баща си в магазина.
Гейдж положи внимателно Шимейн върху един кожен диван и коленичи до нея. Все още не бе дошла в съзнание, но вече дишаше и това го обнадежди. Той погледна сина си, чиито очи бяха плувнали в сълзи, и се помъчи да успокои страховете му.
— Шимейн ще се оправи, Анди. Не се бой.
Андрю подсмръкна и изтри с ръкав сълзите си. В този момент се появиха Мери Маргарет и собственикът на магазина, Адам Фостър, който носеше леген с вода. Той постави легена на една малка масичка до дивана и пристъпи до Гейдж, за да види как е Шимейн, скривайки я неволно от погледа на Андрю.
— Какъв ужас! — възкликна господин Фостър, целият разтреперан. Случилото се преди малко го бе поразило дотолкова, че едва намираше думи. — Да нападне една беззащитна жена по такъв начин! Заслужава да го разпнат между четири коня!
Мери Маргарет въздъхна печално.
— Жалко, наистина, че това наказание е забранено тук, в колониите.
Лишен от достъп до Шимейн и до баща си, Андрю заразглежда магазина и внезапно съзря някакво раздвижване до вратата. Той впери съсредоточено поглед в сенките зад бъчвата, край която бяха подредени множество мотики, гребла и лопати, но не видя нищо, затова се промъкна предпазливо към вратата, мислейки, че това може да е някое куче или котка. Скоро очите му привикнаха към мрака и се разшириха от ужас, когато зърнаха тъмната фигура, сгушена мълчаливо зад бъчвата. Беше някакво отблъскващо създание с къси крака, дълги ръце и рунтава жълтеникава коса, стърчаща над огромното му, изпъкнало чело. Гледката бе наистина чудовищна, особено заедно съвсем малко момче. Андрю нададе ужасен писък и се завтече презглава към баща си, като се вкопчи отчаяно в него.
Гейдж го вдигна на ръце и се огледа, за да види какво е уплашило толкова сина му. Не му отне много време да съзре уродливия гърбушко и да разбере причината за паниката на момчето.
— Какво има, Каин? — приветливо попита той, като се изправи на крака. — Какво искаш?
Беше изненадан от присъствието на гърбушкото в магазина, защото Каин обикновено странеше от хората, особено от непознати и идваше в града само за да направи някоя размяна с господин Фостър или за да подкове мулето си при Хю Корбин.
Колкото и да му бе трудно да се движи заради недъгавите си крайници, деформирани по рождение, Каин тръгна предпазливо напред, но се спря нерешително, когато Андрю подскочи и отново започна да пищи уплашено. Гейдж успокои сина си, свали го на земята и кимна на госпожа Макгий, която го улови за ръката и го поведе към задната част на магазина, за да му покаже една стъкленица, пълна с бонбони.
Каин наклони глава на една страна и впери поглед в снажния мъж, който се приближаваше към него. Гейдж не помнеше някога да се е озовавал толкова близо до гърбушкото, без той да побегне уплашено. Каин очевидно съзнаваше по-добре от всеки друг отблъскващата си грозота и предпочиташе да се крие от хорските погледи. Носът му бе огромен и крив, а очите му бяха разположени в нелеп ъгъл под гъстите, рунтави вежди. Имаше редки, изпочупени зъби, а езикът му висеше като чужд от зейналата като пещера грамадна уста. На лицето му имаше няколко кървящи рани и драскотини отскорошния побой.
— Искаш ли нещо, Каин? — попита отново Гейдж.
Гърбушкото посочи с голямата си, космата ръка към Шимейн, която още не бе дошла на себе си. Сетне вдигна глава към Гейдж и с мъка произнесе:
— М-мрял?
Гейдж смръщи чело, неспособен да разгадае неясната дума. Но след миг се досети.
— Не, не е умряла. Просто е припаднала. Скоро трябва да се свести.
Каин пъхна непохватно ръка в джоба на изтърканото си, парцаливо палто и измъкна оттам обувките, които се бяха изхлузили от краката на Шимейн, докато Потс се бе опитвал да я удуши.