Магията на страстта
- Автор: Спенсър Мери
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магията на страстта». Краткое содержание книги:
— А вече в Англия? — попита Рексли. — Защо не взехте чисто и просто онова, което ви принадлежи, и не се върнахте в страната си?
— Едва ли бих могъл да ви отговоря, милорд, защото и аз не го проумявам. Нещо ме задържа тук. Но дори да ви го кажа, няма да ми повярвате.
Рексли го изгледа изпитателно.
— Каквото и да е, то ви е позволило да въвлечете в играта един мой приятел, нали така?
— Виконт Калън е един от многото — откровено се съгласи Кърлейн. — Но аз не му желая злото, нито на лейди Клара. Кълна се в честта си.
Лорд Рексли сякаш имаше желание да обясни на Кърлейн какво мисли за честта на един американец, но го отвлече появата на двама от най-постоянните посетители на „При Мейдрю“, които зърна през отворената врата.
Кърлейн забеляза израза на лицето на другия мъж и проследи погледа му.
— Белята — констатира той.
— Да, така е — потвърди Рексли. — Много подходящо име за нея.
— Кой е мъжът до нея?
— Човек, когото тя мрази. Нейният издател Уйлям Росуел. Ако Лъки разбере, че е била тук с него, ще стане доста неприятно.
— Росуел?
Рексли кимна.
— Той издава месечно списанийце, в което тя публикува рисунките си. — Той погледна Кърлейн. — Тя презира този човек, но не му го показва, за да публикува работите й. Все пак не би се появила с него, ако нямаше специална причина.
— Боя се, че не разбирам какво имате предвид. Значи лейди Холинг по някакъв начин публикува, така ли? Бях чувал, че е уважавана художничка, доколкото жени, които се проявяват в тази област, могат да бъдат уважавани.
— Да сте чували за Глед Тайдингс!
— Не е ли чувал всеки? — засмя се Кърлейн. Изданието на Росуел така ли се казва? Не ми казвайте, че лейди Холинг участва в толкова долнопробно клюкарско списанийце.
— Рексли кимна. — Щом познавате списанието, може би името Le chat ви говори нещо!
Кърлейн за малко не се задави с виното си. Той се втренчи в Рексли и каза:
— Памела Холинг е „Котката“? Тя рисува онези отвратителни карикатури?
— Може би американците не схващат толкова бавно, колкото си мислех — отвърна сухо Рексли. — Да, това е тя. И ако искате да останете цял и невредим, не го казвайте никому. Освен ако не желаете да станете следващата жертва на Глед Тайдингс.
— За бога! — възкликна Кърлейн с дълбоко отвращение. — Видях какво стори преди няколко месеца на госпожица Купър и след това престанах да купувам този парцал. Какво ли е сторило клетото създание, за да си навлече гнева на Холинг?
— Абсолютно нищо. Беше имала само нещастието да е с малко наднормено тегло и пъпчици тук-таме, освен това да е отчаяна. Това я е превърнало в очите на Памела в крастава жаба и тя веднага я е нарисувала именно така. Беше една от обичайните й постъпки, но далеч не най-лошата. Люсиен сложи преди година край на всичко това.
— Вярвам, че е било така — каза Кърлейн. — Мисля, че си спомням — след това и тя, и лорд Калън оказаха на госпожица Купър какви ли не прояви на внимание. Искали са да заличат стореното, нали?
Рексли сложи чашата си на масата.
— Опитахме се, но не успяхме. Госпожица Купър нямаше сили да превъзмогне станалото. Нейните родители се видяха принудени да я отведат от Лондон в провинцията и, доколкото зная, намерението й е да остане там.
— Горкото момиче. — Кърлейн наблюдаваше лейди Холинг, която тръгна със спътника си към една запазена маса. — На мястото на Калън бих сложил край на едно толкова гадно поведение.
— Аз също — съгласи се Рексли. Но, за съжаление, Лъки не намира всичко това за чак толкова гадно. Нещо повече, понякога й дава идеи.
— Казахте, че тя мрази своя издател? Но в момента изглежда чудесно се разбират. Ако реши да му се усмихва само малко по-сияйно, той ще ослепее.
— Струва ли ви се подозрително?
— Може би.
Отговорът заинтригува Кърлейн. Беше всеобщо известно, че през войната лорд Рексли е бил офицер — разузнавач, носеха се и слухове, че той продължава и в мирно време да сътрудничи на английското правителство по подобен начин. Понеже Кърлейн беше вършил за своята страна същата работа, знаеше добре, че може да не се съмнява в инстинктите на човек като Рексли.
— Памела няма доверие в мен — забеляза Рексли. — И не без основание, трябва да призная. Ако е намислила нещо злобно, сигурно няма да ми го каже. — Сега говореше така, сякаш е загубил интерес и е вече отегчен, но Кърлейн разбра какво иска да каже. Рексли вдигна глава и го погледна право в очите. — Питам се…
Но Кърлейн вече ставаше. Не искаше да рискува плановете му да се провалят. Всеки случай не заради някаква зла, отмъстителна простачка.
— Не си правете труда, Рексли. — Той си оправи палтото и вратовръзката. — Ако ме извините, сега ще отида да поздравя лейди Холинг. — А докато вървеше към врата, измърмори: — Стискайте ми палци.