Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
— Балазар ще си строи кулички от карти дълго след като от теб не остане нищо друго освен купчина кости в някой незнаен гроб, Джак. Някои мечти се сбъдват, но не и твоите. Твоите винаги ще си останат мечти.
— Затваряй си устата!
— Чуваш ли сирените? Времето ти почти из…
— Vai! — изкрещя Джак Андолини. — Vai! Набарайте ги! Искам главата на старото копеле, чухте ли ме? Искам главата му!
Кръгъл черен предмет описа плавна дъга през дупката, където някога се бе намирала вратата с надпис „СЛУЖЕБЕН ВХОД“. Още една граната. Стрелеца очакваше това. Той стреля от хълбок, без да вдига револвера на нивото на очите си, и гранатата избухна във въздуха, превръщайки талашитената стена между склада и столовата в трески. Разнесоха се писъци на изненада и болка.
— Сега, Еди! — извика Роланд и откри огън по плиткия слой нафта. Младият мъж се присъедини към него. Отначало Стрелеца не вярваше, че нещо ще се случи, но изведнъж от централната пътечка се надигна неуверен синкав пламък, който започна да пълзи към мястото, където се бе издигала талашитената стена. Обаче не беше достатъчно бързо! Богове, как му се искаше вместо нафта да разполагаха с горивото, наречено бензин!
Роланд отвори барабана на револвера си, изпразни го и пусна празните гилзи на земята, след което започна да презарежда.
— Вдясно от вас, господине — внезапно се обади Джон, сякаш се обръщаше към стар приятел, и Роланд мълниеносно се хвърли на земята. Един куршум проряза въздуха там, където бе допреди малко. Втори разроши краищата на дългата му коса. Беше имал време да презареди само три от шестте гнезда на барабана, но даже остана с един куршум отгоре, след като свърши неотложната си задача. Двамата главорези се строполиха на пода на склада с дупки в челата — малко под линията на косата.
Един гангстер изникна иззад ъгъла на магазина откъм страната на Еди и видя как младият мъж го чака с усмивка на окървавеното си лице. Непознатият веднага захвърли оръжието си и започна да вдига ръце, но съпругът на Сузана Дийн го простреля в гърдите, преди дланите му да стигнат до нивото на раменете му. „Бързо се учи — помисли си Роланд. — Боговете да са му на помощ, дано продължава в същия дух!“
— Този огън е малко бавничък за моя вкус, момчета — отново се обади Джон и се качи на площадката. Магазинът едва се виждаше през кълбата дим на взривилата се граната и куршумите продължаваха да свистят през гъстия пушек, ала господин Бархетна риза като че ли изобщо не ги забелязваше. Роланд благодари на ка, задето бе поставила такъв свестен човек на пътя им. Такъв храбър човек.
Джон извади някакъв сребрист четвъртит предмет от джоба на панталоните си, надигна капачето му и произведе стабилен пламък, завъртайки едно малко колелце с палеца си. После, замахвайки с ръка, запрати кутийката с прахан във вътрешността на склада. Изведнъж се чу мощно „Ууумп!“ и навсякъде изригнаха синкави пламъци.
— К’во ви става, бе? — изкрещя Джак Андолини. — Набарайте ги!
— Защо не дойдеш и не го направиш собственоръчно? — обади се Роланд. В същото време дръпна Джон за крачола. Мъжът с бархетната риза скочи от рампата и залитна, ала Стрелеца веднага го улови. Магазинерът Чип избра точно този момент да изгуби съзнание, строполявайки се на осеяната с боклуци земя с толкова тих стон, който приличаше повече на нежна въздишка.
— Да, бе, защо не дойдеш? — предизвика го и Еди. — Хайде, пич, шубе ли те е, пич, квостаатукабе, пич? Не изпращай момче да върши мъжката работа — това чувал ли си го? Колко хора ти останаха? Две дузини или повече? Ние още сме живи, пич! Така че защо не дойдеш? Защо не дойдеш и не ни разкажеш играта? Или може би искаш да ближеш гъза на Енрико Балазар през остатъка от живота си?
Още куршуми префучаха през облака от дим и пламъци, ала главорезите в склада нещо не изгаряха от желание да се хвърлят в атака през разгарящия се огън. Никой не се появи и иззад стените на магазина.
Роланд посочи към раната в долната част на десния крак на Еди, където го беше улучил куршумът. По-младият мъж жизнерадостно вдигна палци, обаче усещаше как плътта точно под коляното му се бе подула, а ботушът му жвакаше от изтеклата кръв. Болката се беше притъпила до известна степен и сякаш пулсираше в такт със сърдечния му ритъм. Все пак на Еди му се струваше, че раната не е толкова сериозна и куршумът не е засегнал костта. „Може би — призна пред себе си, — защото ми се иска да вярвам, че е така.“
Към първата сирена вече се бяха присъединили още две. Воят им се чуваше все по-близо и по-близо.
— Напред! — изкрещя Джак. Гласът му звучеше на ръба на истерията. — Напред, пъзливи копелета, не можете ли да набарате онези дрисльовци!