Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
— Къде е собственикът на книжарничката, пич? — гласът на Андолини, мил както преди, ала значително по-близо. Еди предположи, че сигурно е пресякъл шосето и се намира някъде пред магазина. Ех, защо дизеловото гориво не беше по-взривоопасно? — Къде е Тауър? Предайте ни го и ще оставя теб и другия тип да си вървите… докато не се срещнем отново.
„Вярвам ти — помисли си младият стрелец, след което си спомни нещо, което Сузана казваше понякога (с дрезгавия глас на Дета Уокър), за да демонстрира тотален скептицизъм: — И няма да свърша в устата ти, нито пък ще изцапам косичката ти.“
Еди беше сигурен, че засадата бе подготвена специално за появата на стрелците. Главорезите можеха да знаят, а можеха и да не знаят къде се намира Тауър (той нито за миг не се доверяваше на думите на Джак Андолини), ала някой бе узнал точно къде и кога Неоткритата врата щеше да стовари Еди и Роланд и бе предоставил тази информация на Балазар. „Искате момчето, което попречи на вашите момчета, нали така, господин Балазар? Момчето, което разкара Джак Андолини и Джордж Бионди от Тауър, преди Калвин Тауър да капитулира и да ви даде онова, което искахте? Чудесно. Ето къде ще се появят те. Той и един друг. И между другото, ето ви достатъчно мангизи, за да съберете цяла армия от наемници с войнишки кубинки. Може да не се окажат достатъчно — все пак хлапето е кораво, а приятелчето му — още по-печено, но пък току-виж сте извадили късмет. Дори и да не успеете да ги очистите дори и онзи на име Роланд да успее да се изплъзне и да избие неколцина от хората ви — е, ами смъртта на хлапето все пак е едно добро начало. А то наемници винаги ще се намерят. Светът е пълен с такива. Световете са пълни с такива.“
Ами Джейк и Калахан? Какво ли ставаше с тях? Дали и за тяхното пристигане беше организирано подобно парти? Двайсет и две години по-късно в бъдещето? Стихотворението, което бе надраскано на оградата на празния парцел, загатваше точно за това: „СУЗАНА-МИЯ, ПСИХАРКАТА ПРОКЛЕТА, ВЪВ «ДИКСИ» СЕ ПАРКИРА ПРЕЗ 99-А.“ И ако за момчето и свещеника бяха устроили подобно посрещане, щяха ли те да оцелеят?
Еди се беше вкопчил в една идея — ако някой член на ка-тета им умреше, бил той Сузана, Джейк, Калахан или дори Ко, той и Роланд веднага щяха да разберат. А ако това беше само някаква романтична самозаблуда — да става, каквото ще!
ТРИ
Роланд срещна погледа на мъжа с бархетната риза и прокара длан пред гърлото си в красноречив жест. Джон кимна и веднага остави буталото на горивната помпа. Чип, собственикът на магазина, сега бе застанал пред товарната рампа — лицето му изглеждаше сиво там, където не беше изцапано с кръвта му. Стрелеца си помисли, че навярно човекът скоро щеше да умре. Нямаше да е кой знае каква загуба.
— Джак! — извика синеокият боец. — Джак Андолини! — Беше много интересно да се чуе как произнесе италианската фамилия — едновременно отчетливо и звънливо.
— Ти да не си големият брат на Играча? — попита Андолини. Звучеше така, сякаш се забавляваше. Намираше се доста по-близо. Роланд прецени, че сигурно е нейде в магазина, вероятно там, където бяха залегнали двамата с Еди. Нямаше да чака дълго, преди да направи следващия си ход — въпреки че се намираха в дълбоката провинция, все пак и тук живееха хора. Черният облак гъст дим, който се издигаше от преобърнатия камион, сигурно вече беше забелязан. Всеки момент можеха да чуят воя на сирени.
— Предпочитам да ме наричаш негов наставник — извика Роланд. Той посочи първо към пистолета в ръката на Еди, после към склада и накрая към себе си. „Очаквай сигнала ми.“
Младият мъж кимна разбиращо.
— Защо не го изпратиш отвън, mi amigo! Това не е твой проблем. Ще го отведа и ще те оставя на мира. Играча е този, с когото искам да си поговоря. Нямаш представа какво удоволствие ще ми достави да изтръгна от него отговорите, които ми трябват!
— Никого няма да отведеш — заяви най-любезно Стрелеца. — Ти си забравил лицето на баща си. Ти си просто една торба с лайна с крака. Твоят собствен ка-татко е един човек на име Енрико Балазар и ти ближеш мръсния му гъз. Всички около теб знаят за това и ти се подиграват. „Само погледни Джак — казват те, — всичкото това гъзоблизане само го прави още по-грозен.“
Настана кратка пауза. После мафиотът заговори отново:
— Имаш мръсна уста, господине — изрече привидно спокойно. — Обаче навярно знаеш за тоягите и камъните5.
Някъде в далечината се извиси воят на сирена. Роланд кимна първо на Джон (който го наблюдаваше напрегнато), после на Еди. „Скоро“ — сякаш казваше жестът му.
5
Става въпрос за английската поговорка „Тоягите и камъните болка ще ти причинят, ада думичките нивга не ще те наранят.“ — Б. пр.