Подозренията убиват

35

Стоун се регистрира в хотел „Карлайл“ и заръча на администратора да не съобщава за присъствието му на никого и да приема съобщения само ако са адресирани до Илайджа Стоун, което всъщност бе името на дядо му по майчина линия.

— Бъдете спокоен, господин Стоун — увери го администраторът.

От стаята веднага провери телефонния си секретар.

Имаше само едно съобщение — от Бил Егърс; потърси го няколко пъти, докато Бил не отговори.

— Стоун на телефона.

— Как си, четох за случилото се в „Таймс“.

— Добре съм.

— Изкарват те нещо като герой.

— Не им се връзвай. Какво има?

— Можем да приключим сделката за къщата ти в Кънектикът.

— О, чудесно. Какво ще кажеш за днес?

— Става. Продавачът вече е подписал всички документи. Необходимо е само ти да сложиш дванайсетина подписа пред нотариус, един чек за стойността на покупката и други дреболии. Ако предпочиташ, можеш да дадеш чек на мое име, а ние да изплатим дължимата сума. — След което продиктува на Стоун съответните суми.

— Днес ще преведа парите по твоята сметка, така че ще можеш да им издадеш чек — каза Стоун и си записа номера на сметката на счетоводната фирма.

— Искаш ли да наминеш днес при мен, Стоун?

— Виж, Бил, заврял съм се в „Карлайл“ и не бих искал да се показвам днес. Не можеш ли да минеш ти?

— Мога, по кое време?

— Ела по пладне, ще поръчам обяд в стаята.

— Добре, ще дойда.

— Стая номер 1550, записан съм като Илайджа Стоун.

— До скоро — каза Егърс и затвори телефона.

Стоун се обади първо на дилъра си и го помоли да преведе пари от сметката му на „Удман и Уелд“, а след това и на мебелния магазин „АВС“ — да побързат с доставката на мебелите за къщата в Кънектикът.

— Точно утре сутрин ще тръгва наш камион в тази посока — отговори му служителката.

— Чудесно — каза Стоун.

Обади се и в магазина за домашни потреби да ги подсети за доставката, след което позвъни на Боб Бърмън.

— Мислех, че вече летиш към Англия — каза Бърмън.

— Плановете ми се промениха. Не искам да се връщам вкъщи, отседнах в „Карлайл“. Ще можеш ли да ми направиш една голяма услуга?

— Казвай.

— Иди довечера — искам да кажа посред нощ — в къщата ми, увери се, че не те следят и влез незабелязано вътре. Нали все още имаш ключ?

— Имам, не че ми трябва, но нали аз ти монтирах алармената система.

— Спомням си. Качи се в кабинета, ми. Там, под един кашон има каса за оръжие. Ще знаеш ли как да се оправиш с ключалката?

— А ти знаеш ли, че папата е поляк?

— Вземи малкия автоматичен „Валтер“, 7,65-милиметровия, с кобур за под мишницата и с резервен пълнител. После се качи на колата, докарай я в гаража на хотела и кажи на дежурния, че е за господин Стоун от стая 1550. Остави пистолета в жабката на колата.

— Ще го свърша — каза Бърмън.

— Благодаря ти, Боб, имаш една от мен.