Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
— Тя като че ли те очаква — заяви Джейн.
— Не можеш да се откажеш, ако си обещал, Бо. — На Том, който усещаше нежеланието на приятеля си, му беше забавно.
— Не съм казал, че ще изтанцувам първия танц с нея — измърмори Бо.
— Може би не сте се разбрали — предположи Джейн. — Гледа насам. А ето я и Ема!
— Сирина отказва на всички мъже, които се трупат да танцуват с нея — безцеремонно заяви Ема. — Бих казала, че е време, скъпи Бо.
Той дълбоко си пое дъх, сякаш танцът със Сирина означаваше, че се подчинява на някаква непозната сила, после обаче се поклони на двете дами и прекоси стаята.
Насъбралите се около Сирина мъже забелязаха погледа й и веднага се отдръпнаха, когато Бо се приближи. Привличането между двамата веднага стана очевидно за всички, освен за най-несхватливите, и в групата се възцари тишина.
Бо спря пред любимата си, после застина неподвижно за няколко секунди, разказваха след това няколко мъже, които го бяха видели и се бяха почудили дали ще се престраши.
С бушуващи в душата му любов и страх той не беше разбрал колко трудно ще му бъде да я покани. Чувстваше се като на скала, от която щеше да полети в бездънна черна пропаст. Но Бо беше почтен мъж, независимо че беше женкар, така че накрая любезно се поклони и едва доловимо прошепна:
— Ще ме удостоите ли с честта да танцувате с мен, госпожице Блайд?
Погледите на околните се насочиха от прословутия син на херцог Сет към поруменялата млада дама и всички със затаен дъх зачакаха отговора й. Първоначално тя само бегло се усмихна, а после грейна и всички мъже около нея закопняха усмивката й да беше насочена към тях.
— Мислех си, че никога няма да ме поканите, лорд Рошфор — тихо отвърна тя. — Да не би музиката да не ви е по вкуса?
— За последен път танцувах преди много време, госпожице Блайд — лениво отговори той, — затова като че ли вече не обръщам внимание на цигулките.
— Но надявам се, че не и на мен. — Гласът й беше тих и изпълнен с копнеж, сякаш беше сама с него в залата за гости.
Той имаше богат опит в незачитането на условностите и когато проговори, във всяка негова сричка личеше желанието му.
— Никога не бих могъл да ви забравя, миледи. Не се тревожете.
Дори и не всички да знаеха за облога на лорд Рошфор, двамата пак щяха да привлекат погледите на всички, докато танцуваха. Бяха толкова красиви — тъмните му къдри ярко контрастираха със златната й коса, но от него лъхаше и нежност, неразкривана досега пред тези, които го узнаваха. Сирина изглеждаше много млада в обятията му крехка и дребна в блестящата розова рокля, със зачервели бузи и с поглед, прикован в неговия. Невинността й обаче изглеждаше еротична, когато хората забелязваха колко близо я държи мъжът, чието име беше станало нарицателно за порок. След лорд Рошфор винаги се носеше силния парфюм на греха и скандала. Нямаше жена, която да е погледнал и да му е отказала.
— Сигурно току-що е бил срещнал госпожица Блайд, когато ги видяхме на улицата — прошепна Джейн на мъжа загледана в танцуващите. — Очевидно негова е заслугата днешния й тоалет — роклята е чудесна. Все още ли си мнение, че за Бо тази жена е като всички останали? — тайно запита тя, докато наблюдаваше олицетворението на плътското желание.
— Мнението ми подлежи на доуточнение, скъпа — отстъпи съпругът й, който напълно съзнаваше, както и всички останали в залата, че Бо е доста увлечен. — Човек не вижда Сен Жюл всеки ден на дансинга.
— Нито пък толкова собственически настроен. Видя ли го как на вечеря почти се надигна от мястото си, когато шведският консул отправи прекалено лична забележка към Сирина?
— Всички го забелязаха. Въздишките, които се изтръгнаха от устата на присъстващите, не бяха насочени към френския сос.
— Трябва да разбера коя е — настоя Джейн с упоритостта на сватовница. — Очевидно е бедна, всички го знаем.
— Това изобщо не е от значение за Бо. Той е републиканец по дух, независимо какво се влага в тази дума след Наполеон.
— Чудя се дали наистина е роднина на Ема — замисли се Джейн, а в ума й се въртяха най-различни предположения.
— Хайде да ги поканим на обяд.
— Ти съвсем шокира всички, скъпи — шеговито каза Сирина. — Никой друг не се осмелява да се присъедини към нас. — Бяха сами на дансинга.
— Прекалено заети са да те одумват — сухо отбеляза Бо. — А това ме подсеща, че ти забранявам да разговаряш с шведския консул.
— Той е прекалено дебел — весело отвърна Сирина със закачливо пламъче в очите. — Съвсем не е мой тип.
— Не е зле никой друг да не е твой тип, освен мен — прошепна той сега, когато отегчителните часове на принудително добро поведение вече започваха да му се отразяват.