Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
Всичките му стени бяха голи. На кого му трябват картини, щом сам можеш да си ги правиш?
ДЕВЕТА ГЛАВА
ПОЩУРЕЛИ СЕНКИ
МРЕЖА/ЗАБАВЛЕНИЕ: „Бетонно слънце“ — с най-висок рейтинг за месец май.
(Картина: няколко експлозии, тичащ мъж в бяло сако.)
Диктор: Заключителният епизод на „Бетонно слънце“ е най-гледаното предаване в мрежата за месец май…
(Картина: мъж в бяло сако целува еднокрака жена.)
…проследено от шестнайсет процента от домакинствата в целия свят.
(Картина: мъж в бяло сако носи бинтовано куче през канал.)
Историята за лекаря беглец, който се крие в скватерския град Мост’и’Тунел е серийната драма с най-висок рейтинг за последните четири години…
Рени рязко извърна глава и тестовият модел — безкрайна редица от подредени като домина плочки в контрастни цветове — се разлюля. Намръщи се. Докосна една вдлъбнатина отстрани на шлема, за да увеличи налягането. Поклати глава — образът остана стабилен. Вдигна ръце и сгъна десния си показалец. Предната плочка — решетка в яркожълто — си остана на мястото; всички останали се поотдалечиха една от друга и се изтеглиха в безкрайното пространство. Сви още малко пръста и разстоянието между тях се сгъсти. Изви пръста надясно и цялата редица се завъртя — всяка плочка на част от секундата зад тази пред нея, оформяйки неонова спирала, която изчезна, след като плочките отново застинаха неподвижно.
— А сега ти — нареди тя на !Ксабу.
Той внимателно раздвижи ръце в сложна последователност от фигури, всяка, от които маркира различни точки на отдалеченост и положение спрямо сензора, прикрепен към предната част на визьора му като трето око. Безкрайната редица от цветни решетки се завъртя, присви и заусуква като избухваща вселена от квадратни звезди. Рени кимна одобрително, макар че !Ксабу не можеше да я види — единственото, което виждаше, беше тестовият модел и заобикалящият го мрак.
— Добре — каза тя. — Сега да проверим паметта ти. Отдели колкото искаш от тези плочки — но не от предните — и образувай многостен.
!Ксабу внимателно отдели подбраните плочки от редицата. Докато останалите се наместваха, за да запълнят освободените пространства, той подреди избраните от него, прегъна ги наполовина по диагонала и бързо събра съответстващите си триъгълници в кълбо с фасетки.
— Наистина напредваш — остана доволна тя.
Не че заслугата беше изцяло нейна — никога не беше обучавала по-упорит ученик от !Ксабу, а и той действително притежаваше огромни вродени способности. Много малко хора можеха да се адаптират към неестествените правила на мрежовото пространство толкова бързо и пълноценно като него.
— В такъв случай мога ли вече да го махна, Рени? — попита той. — Моля те! Цяла сутрин тренираме.
Тя махна с ръка и тестовият модел изчезна. След миг двамата стояха лице с лице един срещу друг сред 360-градусов сив океан — двама непривлекателни симове. Преглътна острата реплика, която беше на върха на езика й. Беше прав. Тя наистина отлагаше и преповтаряше подготвителните упражнения, сякаш се готвеше за някаква бойна мисия, а не за най-обикновено пътуване във Вътрешния периметър, за да посъбере информация. Не че, казано честно, за аутсайдери като тях едно пътуване във Вътрешния периметър можеше да се нарече „обикновено“. Нищо чудно да срещнат препятствия, които не биха могли да преодолеят, независимо колко добре бяха подготвени, но тя не искаше да бъде разконспирирана и изхвърлена заради някоя тъпа предотвратима грешка. Освен това, ако в Тойтаун наистина ставаше нещо незаконно и опасно и ако я усетеха, че прави издирване, това би накарало виновниците да внимават и може би дори да унищожат доказателствата, които биха могли да спасят Стивън.
— Не исках да бъда груб, Рени — вдигна загатнатите си ръце в помирителен жест симът на !Ксабу и в ъгълчетата на устата му трепна механична усмивка. — Но си мисля, че и ти ще си по-доволна, ако започнем да правим нещо.
— Сигурно си прав. Край на връзката и изход. Всичко изчезна.
Тя вдигна визьора на шлема си и отново се оказа сред строгата, но занемарена обстановка на контактната зала в политехниката. Бушменът бутна нагоре своя визьор, примигна и се усмихна.
Тя изреди наум списъка за последен път. Докато !Ксабу полагаше изпитите си — с които, както бе подочула, се беше справил с очакваната лекота, — тя успя да създаде не само двойници, за да проникнат във Вътрешния периметър, но и няколко резервни симове. Ако станеше гаф, просто щяха да смъкнат първата си самоличност като стара кожа. Но не беше никак лесно. Да създадеш фалшива самоличност в мрежата не беше по-различно от това да си създадеш такава в РЖ и в много отношения процедурата беше същата.