Градът на златната сянка
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на златната сянка». Краткое содержание книги:
Изплю жлъчна течност в една хавлиена кърпа, после с мъка се изправи и се запрепъва към мивката, за да измие стомашните сокове от устните и брадичката си.
Отдавна никой не му беше причинявал такава болка. Струваше си да се замисли. Част от него — кривогледият хлапак, който за първи път се сблъска с официалната власт, след като трясна с чук в лицето друг шестгодишен хлапак — искаше да узнае истинското име на това дърто копеле, да го проследи до скривалището му в РЖ, да го заколи с бръснач и да одере кожата му ивица по ивица. Но друга част — възрастното създание, в което се беше превърнало това дете — се бе научила да действа по-внимателно. И двете части обаче уважаваха грубата сила. Когато някой ден стигнеше върха, щеше да действа по-същия начин. Слабите кучета стават плячка на силните кучета.
„Сляпата ярост е пречка“ — напомни си той. Който и да беше Стареца, да го вземе на мушка би било все едно да се опита да накара адът да замеря с камъни дявола. Той беше голяма клечка в Братството — доколкото знаеше Дред, — може би най-голямата. Вероятно живееше, заобиколен от въоръжени до зъби телохранители в някой от онези бронирани подземни силози, така предпочитани от шибаните богаташи, или на някой укрепен остров, като злодей от малайзийски гангстерски филм.
Усети вкуса на собствените си киселини и отново се изплю. Нужно е търпение. Засега трябва да използва яростта си само в предпазливо разпределяни дози; беше много по-лесно и разумно да върши онова, което иска Стареца. Засега. Ще дойде и денят, в който чакалът ще впие зъби в гърлото на своя господар. Търпение. Търпение.
Вдигна глава към рамката на огледалото и се вторачи в отражението си. Искаше отново да бъде чист, безжалостен, недосегаем. Отдавна никой не беше го принуждавал да се чувства по този начин, а онези, които го бяха принудили, вече бяха мъртви — до един. Само първите няколко бяха умрели бързо.
Търпение. Никакви грешки. Успокои дишането, изправи гръб и стегна все още болезнените стомашни мускули. Наведе се напред до едър план — героят го гледаше отсреща с тъмни, безизразни очи, преглътнал болката. Няма кой да го спре. Наду музиката. Завръщаше се силен.
Втренчи се за миг в сплесканата с повръщано вана, после пусна водата. Кафяв водовъртеж отми мръсотията. Това да се отреже — да падне целият епизод с ваната. Не е съществен. Няма кой да го спре.
Поне новата работа щеше да е в РЖ. Беше уморен от натруфената глупост на тези богати тъпаци, изживяващи фантазии, които бяха недостойни и за най-жалкия наемник само защото можеха да си платят. В тази задача щеше да има истински риск и щеше да се пролее истинска кръв. Това поне беше достойно за него и за специалните му умения.
Мишената обаче… Той се намръщи. Въпреки онова, което беше казал на Стареца, не беше луд, да се забърква в междуособиците на Братството. Бяха твърде непредвидими — също като онези истории, които беше гледал в мрежата в училище: крале, кралици, интриги, отрови. Но и в междуособиците има скрита полза. Нека се избиват. Това само щеше да ускори идването на деня, когато той ще направи така, че нещата да се случат. Отново изплакна устата си и после се върна в леглото.
Усети нужда от музиката си — нищо чудно, че му бяха избили балансите. Звукозаписът представяше нещата в перспектива, придвижваше разказа нататък. Поколеба се — спомни си до каква агония го бяха докарали тръбичките наскоро, но само за миг. Той се казваше Дред и името, което си бе избрал, беше също и избраната от него игра. Негова. Никакъв Старец не беше в състояние да го уплаши.
Призова музиката. Тя дойде без болка — устойчиви синкопи, тихи барабани и провлечен бас. Наложи върху тях серия сдържани акорди на орган. Злокобни, но велики. Да измисляш музика. Да планираш музика. Мелодията „Никога няма да ме хванеш“.
Дори и сега онзи подземен паркинг в центъра сигурно е фрашкан с полицаи, които вземат проби от прах, сканират, правят инфрачервени снимки и се чудят защо престъплението не се е появило на техните дистанционни циркулиращи камери. Мотаят се и разглеждат червено-белите парцали.
Горкото маце. И тя не искаше никой да докосва плътта й.
Накрая ще кажат: още един труп. Скоро щеше да се разнесе из цялата мрежа. Да не забрави да гледа новините.
Дред се облегна на голата бяла стена, докато музиката пулсираше в него. Време беше да свърши някоя работа. Извика информацията, която му беше изпратило дъртото копеле, после — няколко изображения: първо — карти, после — сканировка „Леос“ и 3D1 в синьо на местоположението на мишената. Те плуваха във въздуха пред него като райски видения на фона на бялата стена.