Призрак от миналото
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Star Wars #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марина Бенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призрак от миналото». Краткое содержание книги:
— Не отговори на въпроса ми — грубо отвърна Дизра. — Какво те интересува в онези записи?
— Не знам — отговори гвардеецът. — Императорът имаше много тайни, някои от които ще са ни полезни, но няма как да знам кои, докато не ги видя.
— Ако причината е толкова проста и ясна, защо не я каза от началото? — попита мофът. — Можех да те пусна в архивите на Бастион.
— Добре — съгласи се Тирс. — В този миг подавам молба за това. И все пак, ако отида на Яга Минор, мога да реша два проблема наведнъж.
Дизра се намръщи. Само че, ако Тирс направеше издирването си на Яга Минор, мофът нямаше да може да му наднича над рамото. Флим се раздвижи от другата страна на бюрото.
— Тримата сме в една и съща игра, ваше превъзходителство — напомни той на Дизра. — Каквито и тайни да открие, майор Тирс не може да ги използва сам така резултатно, както с нас двамата.
— Точно така — кимна бившият гвардеец. — Ще кажа още нещо. Едно от досиетата, които се надявам да намеря, би било полезно само ако сме тримата заедно.
Значи наистина търси нещо определено, помисли мофът и попита:
— И каква е тази тайна?
— Съжалявам — поклати глава майорът. — На мен ми е нужна помощта ви, за да я разкрия, но е възможно вие двамата да решите, че нямате нужда от мен. Не се обиждайте, но засега предпочитам да запазя необходимостта от личността си.
Дизра направи физиономия, но знаеше, че е безполезно да продължава. Притисна Тирс, докъдето гвардеецът остави да бъде притиснат. Поне засега.
— Ще си необходим като главен тактик в плана ни — напомни му мофът и махна с ръка. — Но ако така ще се чувстваш по-сигурен… — прекъсна го тих звън на бюрото му.
— Какво е това? — попита Флим.
— Личната ми честота — обясни Дизра и се намръщи, след като отвори чекмеджето и погледна кода за достъп. — Какво по дяволите…
— Ще отговорите ли? — попита Флим.
— Все едно ви няма — рязко отвърна мофът и набра кода за връзка. — И двамата.
Той се изправи и се обърна към екрана на бюрото си.
Лицето му доби твърдо и властно изражение. На екрана се появи лице…
— Дизра — сърдито каза капитан Зотип. — Да чуем истината. Какво става, по дяволите?
— Обръщението е „ваше превъзходителство“, капитан Зотип — поправи го мофът. — Щях да ви задам същия въпрос. Знаете правилата за връзка с мен по тази честота.
— По дяволите правилата! Искам да знам…
— Знаете правилата — повтори Дизра. Ледената острота на гласа му накара капитана да млъкне. — Този канал се използва само в извънредни случаи — мофът вдигна вежди. — Или искате да рапортувате, че пиратите Каврилу не могат да се справят с някаква ситуация?
— О, справихме се! — с горчивина отвърна Зотип. — Цената бе двама от хората ми и една от най-добрите ми бази, но се справихме. Искам да разбера как и защо Люк Скайуокър реши да ни гостува?
— Какво говориш? — намръщи се мофът.
— Не го усуквай, Дизра — предупреди го Зотип. — Скайуокър беше на Каурон и разпитваше за безценните ви клонинги. Измъкна се от джедайския капан и накрая се наложи да вдигнем всичко във въздуха и да си плюем на петите.
— Скърбя с вас за загубата ви — саркастично отвърна мофът. — Какво общо имам аз?
— Какво общо имаш ли? — рязко отвърна пиратският капитан. — Първо изтегли всичките си клонинги без никакво обяснение, а сега изневиделица цъфва Скайуокър — погледът на пирата стана още по-твърд. — Знаеш ли какво мисля? Мисля, че вече не сме ти нужни и си пуснал Скайуокър по дирите ни, за да ни довърши. Какво ще отговориш?
— Ще отговоря, че един главатар на пирати си е изпуснал нервите — простичко отвърна Дизра. — Какво ще спечеля от унищожаването на пиратите Каврилу? Дори ако допуснем, че съм в състояние да ги унищожа.
— Ти ще кажеш — процеди през зъби Зотип. — Чух, че хората на адмирал Пелаеон душат около деловите ти партньори от Мунилинст и Борго Прайм. Може би се опитваш да изгориш мостовете след себе си, преди да са направили връзката между нас?
Мофът изсумтя:
— Ще ти кажа нещо. Не само че не се страхувам от адмирал Пелаеон, но нито ти, нито кой да е в галактиката има основания да се страхува от него. Още дълго ще е така.
— Мислех, че добрите офицери на Империята вече не се избиват един друг — възкликна капитанът и се почеса под черната рунтава брада.
— Той няма да бъде убит — увери го Дизра със самодоволна усмивка. — Просто няма да бъде заплаха. Нищо друго!
В това време Тирс измърмори нещо под нос и придърпа електронния бележник на мофа.