Рейн-сан: Смъртоносен без оръжие

Мъжът задиша учестено. Беше се вдигнал на пръсти и краката му трепереха. Но не отговаряше на въпроса ми.

Не исках да го правя — не от някаква престорена гнусливост, а защото след като веднъж си наранил обекта, изгубваш част от надмощието си. Страхът е силен мотиватор, но го изпитваш за неща, които още не са ти се случили. Ако ти извадят окото, вече не могат да те заплашват, че ще го сторят. Така нещата, които ти вдъхват страх, стават с едно по-малко.

Но ако отправяш заплаха и не я изпълниш, на следващите ще им липсва достоверност. Не е приятно, но това е начинът, по който се провежда сериозен разпит.

Сетих се, че има още един проблем. Ако човекът, който стоеше зад този тип, го намереше без едно или две очи, щеше да разбере, че е умрял, докато са го разпитвали. Тогава съвсем логично щеше да промени плановете си, да засили мерките си за сигурност, за да се предпази от разкритията, направени от разпитвания. И макар точно този да не беше издал почти нищо, разполагахме с ключа за хотелската му стая. Тя предлагаше интересни възможности, от които предпочитах да не се отказвам предварително.

Мамка му. Това си беше дилема. Но преди да съумея да я разреша, Пери Мейсън започна да пищи. Не толкова от болка или за помощ, колкото от ярост и безсилие.

Докс му запуши устата с ръка, но за мен писъкът реши всичко. Тук бяхме на открито и беше минало прекалено много време от началото на инцидента. Отдавна трябваше да сме се омели.

Погледнах Докс. Той кимна и реших, че ме е разбрал. Отстъпих половин крачка и прободох мъжа в слабините. Писъкът премина в стон, а тялото му се устреми напред, но Докс го държеше здраво. Хванах ножа като шило за лед с острието навътре и го намушках отляво в гърдите, точно под ключицата. Замахнах надолу и настрани и разкъсах артерията под ключицата.

Избутах Докс. Мъжът се свлече на колене. От устата му се изтръгна стон на агония, след което се наклони напред, но успя да протегне ръце и да се подпре, преди главата му да удари паважа. Нямаше много кръв — артерията беше прерязана и кръвта се изливаше основно в гръдния кош и в дробовете му, — но нямаше съмнение, че до няколко секунди ще изпадне в безсъзнание, а след още няколко ще е мъртъв. Пристъпих и го порязах с ножа по ръцете. Той падна по лице и остана така, стенещ и агонизиращ.

Видях, че съм изцапал ръцете си с кръв — не знаех дали от устата или от гърдите му. Извадих от задния си джоб носна кърпа и се избърсах колкото можах. Подадох я на Докс и с жест му показах да направи същото. Той ме гледаше с широко отворени очи и леко зашеметен, но употреби кърпата. Щяхме да се разправяме по-късно.

Още нещо. Погледнах през отворената задна врата и намерих каквото търсех: оборудване за проследяване на мобилни телефони, прикрепено с тиксо към една от задните седалки. Освен оборудването вътре нямаше нищо интересно. Отворих дясната врата на микробуса с кърпата, а след това и жабката с надеждата, че ще открия талон или нещо друго, което да ме насочи към самоличността на Пери Мейсън. В жабката имаше аптечка. В нея бяха подредени ампули с атропин и налоксон, както и спринцовки. Интересно. Но нямаше нито талон, нито друг документ за идентификация на хората, наели микробуса.