Рейн-сан: Смъртоносен без оръжие
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Смъртоносен без оръжие». Краткое содержание книги:
— Видях всичко — тъкмо казваше белият мъж от масата. Приближаваше се към мен. — Те ви нападнаха. Беше самоотбрана. Адвокат съм и мога да ви помогна.
Мина ми идиотската мисъл: „Страхотно, само това ми липсваше — адвокат“.
След това нещо ми просветна. Може би интуиция. Може би подсъзнанието ми, което невидимо за съзнанието ми обработваше данни, като например начина, по който този тип седеше на масата, стъпил стабилно с двата крака, сякаш готов да скочи бързо; или мястото му в едно от белите петна на зрението ми, когато излязох от бара; или хладнокръвната му и учтива, загрижена физиономия в момент, когато всички останали посетители стояха като препарирани или търчаха с всичка сила.
Изобщо не излъчваше вибрации, никакви. Ако трябва да съм честен, дори не му бях обърнал внимание. Това сигурно беше част от плана. Търсех още тайландци, а не бели. Точно така, който и да беше този Пери Мейсън, определено беше добър.
Той продължаваше да напредва към мен. Ръцете му бяха празни… а дали нямаше нещо в лявата? Не бях сигурен. Изкрещях:
— Стой на място!
Той поклати глава.
— Какви ги говорите? Само искам да ви помогна — и продължи да крачи.
Когато с нужната тежест и повелителност кажеш на някой тип да не се приближава повече към теб и особено когато тази тежест е подчертана от наличието на нож, с който току-що си убил двама души, ала този тип все така не спира, значи си имаш работа с човек, който нито ще ти иска огънче, нито ще те пита за посоката, нито колко е часът, нито ще използва каквото и да е друго тъпо оправдание за това, че навлиза в личното ти пространство. Имаш си работа с тип, който възнамерява да ти отнеме нещо, с което предпочиташ да не се разделяш, включително живота ти, а отказът му да се подчини на заповедта е повече от солидно доказателство за този факт и оправдава начина, по който трябва да се справиш с него.
Направих бърз оглед на периметъра. Освен шокираните зяпачи, които вече идваха на себе си и започваха да се разбягват, май бяхме само двамата. Поех към него.
Пери Мейсън изведнъж промени държанието си. Започна да отстъпва. Но това не беше същинско отстъпление, а тактическо. Защото както се движеше плавно назад, така дясната му ръка също толкова плавно бръкна в предния му джоб и извади автоматичен нож. Отвори го още докато го изтегляше от джоба и от лекотата, с която го измъкна, разбрах, че не е дилетант, а човек, тренирал дълго, упорито и сериозно, за да се сдобие с вещината и увереността, на която току-що бях станал свидетел.
Спрях. Не бях сигурен дали тази демонстрация целеше да ме отблъсне, или подготвяше нападение. Може би убийството ми беше резервният план, ако отвличането ми не успееше. Нямаше как да разбера. И в двата случая не желаех да се бия. Просто исках да се махна. Бих бил щастлив да го убия, за да си помогна, но след като беше въоръжен, убийството му очевидно нямаше да е най-лесният изход.
Той започна да ме заобикаля и да се приближава.
Краката му танцуваха плавно и балансирано. Навлезе точно в периметъра, който смятах за безопасен за обръщане и втурване в бяг. Аз също започнах да се придвижвам, без да забравям фланговете си, в случай че онези, които избягаха, бяха размислили. Хванах с дясната си ръка ножа като сабя близо до гърдите и отворих и протегнах леко лявата си длан, за да отблъсна и блокирам удар, ако разстоянието се скъсеше. Не знаех дали ще се справя. Но знаех, че той със сигурност ще го отнесе.
Зад гърба ми избумтя глас.
— Наведи се, готин!
Докс. Клекнах, без да отдалечавам ножа от тялото си, и погледнах нагоре, където снайперистът гигант връхлиташе с дървен стол над главата. Наведох се още по-ниско. Докс се хвърли напред и изстреля стола като F-14 от палубата на самолетоносач.
Когато човек с телосложението и силата на Докс метне стол, на човек му се иска да е на много места. Пред стола не е едно от тях. В този смисъл Пери Мейсън нямаше късмет. Столът го халоса право в гърдите и го повали на земята.
С Докс се нахвърлихме отгоре му за секунда. Докс измъкна ножа и още нещо от лявата му ръка и двата предмета издрънчаха на паважа. Аз забодох коляно в гърдите му и почти му прерязах гърлото, за да го довърша, но видях, че е безпомощен. Стенеше и кашляше кръв.
За пореден път се огледах наоколо. Нямаше промяна. Насочих поглед отново към Пери Мейсън и казах на Докс:
— Хайде, помогни ми.
Той коленичи до мен. Забелязах, че огледа улицата и алеята, и останах доволен, че този път поведението му няма нищо общо със секса и се определя изцяло от оцеляването.
— Какво ще го правим? — попита.