Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
— Намерихме и UM-34.
Мюлер се наведе напред.
— А Манфред?
— Капитан Бьом беше още на борда. — Сам разказа как откриха подводницата, без обаче да споменава за Бондарук и Холков. — В момента властите се опитват да я извадят.
— Господи… Времето винаги ни притесняваше. Тези подводници не бяха направени за открития океан. — Мюлер за момент зарея поглед, после примигна и отново насочи очите си към тях. — С Манфред бяхме добри приятели. Болеше ме, че така и не разбрах какво се е случило. Благодаря ви!
— Дойдохме заради виното — каза Реми.
— Виното ли? А, да, бутилките… щяхме да празнуваме след края на мисията. Да не би да са оцелели?
— Една на борда на „34“ и една — на борда на Илза — кимна Реми.
— Ами третата? Нея намерихте ли? Манфред имаше по-трудна мисия и затова му дадох две бутилки.
— Открихме едно парче близо до подводницата. Не знам как е излязло от там.
Мюлер махна с ръка.
— Прищевките на войната.
— Любопитен съм… дали бихте ни разказали за мисията си? Какво сте се опитвали да постигнете двамата с Бьом?
Мюлер се намръщи и замълча. След малко каза:
— Предполагам, че вече няма значение… Беше абсурдна задача, измислена от самия фюрер. Манфред трябваше да премине през залива Чесапийк и да атакува военноморската база в Норфолк. В същото време аз трябваше да атакувам склада за боеприпаси в Чарлстън, но Илза имаше проблем с винта и тръгването ни беше отложено. Преди да успеем да я поправим, ни отзоваха обратно в Бремерхавен. Останалото го знаете, за „Лотринген“ и прочее.
— Спрели сте в Ръм Кей за преоборудване. За какво ставаше дума?
— По-големи акумулатори, за да се увеличи обсегът. Поредният безумен план. И двамата с Манфред знаехме, че това са самоубийствени мисии.
— Защо тогава сами сте пожелали да участвате?
Мюлер сви рамене.
— Дълг… Младежко неблагоразумие… И двамата не бяхме във възторг от Хитлер и партията му, но това все пак беше нашата страна. Искахме да направим, каквото можем.
— Надявахме се да ни разкажете повече за бутилките — напомни Реми. — Откъде са се взели?
— Защо?
— Колекционери сме. А бутилките се оказаха много стари и редки.
— Не знаех — засмя се Мюлер. — Е, трябваше да се досетя, че имат някаква стойност. Брат ми Карл ми ги даде, преди да заминем от Бремерхавен. Каза, че ги е намерил тук. Беше в окупационните войски.
— Къде точно ги е намерил?
— Нека помисля… — Мюлер се почеса по главата. — Паметта ми не е като едно време. Някакъв замък май беше… не, не беше замък. Крепост… — Той въздъхна объркано, после очите му светнаха. — Беше на един от островите в залива… Помните ли онази книга на Дюма, „Граф Монте Кристо“?
И двамата я бяха чели. Веднага се сетиха за какво говори Мюлер:
— Замъкът Иф?
— Да! Точно така. Намерил ги е в замъкът Иф.
Глава 29
Замъкът Иф, Франция
Въпреки любовта си към Марсилия, Сам и Реми досега все не успяваха да вместят архипелага Фриул и замъкът Иф в програмата си. Пропуск, който възнамеряваха да поправят тази нощ. Съмняваха се, че служителите на замъка ще ги оставят да душат във всяка дупка на острова. Макар да не знаеха какво точно търсят и дали ще го познаят, ако го видят, тази експедиция беше логична стъпка в разследването.
Двамата взеха такси от апартамента на Мюлер до Малмуск, крайбрежен район е изглед към Фриул. Седнаха в тихо кафене под чадъра в дворчето и си поръчаха двойни кафета.
На миля навътре в залива се виждаше замъкът Иф — избеляла жълтеникавокафява крепост, кацнала върху стръмни скали.
Самият остров обхваща едва седем акра, а замъкът беше още по-малък — квадрат с размери трийсет на трийсет метра, състоящ се от триетажна основна сграда, заобиколена от трите страни с назъбени от бойници стени и три кръгли кули.
Замъкът Иф бил построен по заповед на крал Франсоа I през двайсетте години на шестнайсети век. В началото бил крепост, която трябвало да защитава града от нападение по море. Не изпълнявал дълго тази роля, защото скоро бил превърнат в затвор за политически и религиозни врагове на Франция. Също като Алкатраз в Сан Франциско, местоположението и смъртоносните течения край брега, му спечелили славата на място, от което не може да се избяга — твърдение, което било разбито поне въображаемо в романа на Александър Дюма „Граф Монте Кристо“, в който героят Едмон Дантес след четиринайсетгодишно пленничество все пак успява да избяга.