Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
Холков се усмихна само с устни.
— Предполагам, няма да искате да споделите защо сте тук?
— Правилно предполагаш — потвърди Реми.
— Каквото и да кажеш, няма да ти повярваме — рече Сам. — Колегата ти отвлече, измъчва и за малко не уби наш приятел. Ти самият се опита да ни убиеш два пъти. Кажи ни защо си тук.
— Шефът ми ви предлага сделка. Партньорство.
Реми тихо се засмя.
— Нека позная: ние ще ви помогнем да намерите това, което търсите, а ти рано или късно ще ни убиеш заради него.
— Нищо подобно. Ще обединим сили и ще разделим печалбата, осемдесет на двайсет.
— Ние дори не знаем по следите на какво сме.
— На нещо много ценно — както исторически, така и финансово.
— И кое интересува повече Бондарук?
— Това си е негова работа.
Сам и Реми не се заблуждаваха. Нейното предвиждане за плановете на Бондарук и Холков се потвърждаваше. Каквито и да бяха действителните мотиви на Бондарук и каквато и да беше наградата, по никакъв начин нямаше да позволят то да попадне в ръцете на украинеца.
— Да кажем, че сред предметите се крие семеен завет. Той просто се опитва да довърши нещо, което е започнато много отдавна. Ако му помогнете да го направи, той ще ви се отплати достойно.
— Няма да стане! — каза Сам.
— И можеш да му предадеш съобщение от нас: ядец! — добави Реми.
— Помислете пак — рече Холков многозначително.
Сам и Реми се огледаха. В отсрещния край на дворчето стояха трима от хората на Холков, все познати лица от пещерата в Ръм Кей.
— Цялата банда е тук — отбеляза Сам.
— Не, има и още. Където и да отидете, ние ще бъдем там. По един или друг начин ще получим това, което искаме. От вас зависи дали ще се измъкнете живи.
— Не ни мисли — успокои го Реми.
Холков сви рамене.
— Вие решавате. Предполагам, че не сте толкова глупави, та да вземете книгата с шифъра със себе си?
— Не — увери го Сам. — И не сме толкова глупави да я оставим в хотела, но можете да проверите.
— Направихме го. Подозирам, че вече е в ръцете на мисис Уондраш.
— Може — съгласи се Реми. — А може и да е в сейф.
— Не, не мисля. Мисля, че в момента хората ви се опитват да дешифрират надписа. Може би ще минем да ги навестим. Чувал съм, че в Сан Диего е хубаво по това време на годината.
— Късмет! — пожела му нехайно Сам, опитвайки се да запази безразлично изражение.
— За системата ви за сигурност ли говориш? — махна пренебрежително Холков. — Това няма да е проблем.
— Очевидно не си запознат с биографията ми — рече Сам.
Холков се поколеба.
— А, да, инженер. Поиграл си си със системата, а?
— А дори да успееш, кой знае какво ще намериш вътре? — обади се Реми. — Ти сам го каза: не сме глупави.
Холков се намръщи. В погледа му се мярна несигурност, но веднага изчезна.
— Ще видим. Последен шанс, мистър и мисис Фарго. След това махаме ръкавиците.
— Вече ти отговорихме.
Глава 30
Замъкът Иф
Малко преди да излязат от хотела, заръмя дъждец, а сега, с приближаването на полунощ, той се превърна в порой, който се изливаше върху дърветата и се стичаше по улуците. Улиците блестяха под мъждивата жълта светлина на лампите. Тук-там се виждаха окъснели минувачи, които бързаха по тротоарите, скрили глава под чадъри или под сгънати вестници, или чакаха на групички под навесите на автобусните спирки.
Сам и Реми стояха в сенките на алеята срещу хотела и наблюдаваха входа.
По-надолу в пресечката до бордюра бе спрял сив „Ситроен Ксара“, в който смътно се различаваха два силуета. По-рано от стаята си в хотела Сам и Реми успяха да зърнат лицето на шофьора: един от свитата на Холков. Дали имаше и други, не можеха да знаят, но по-добре бе да предположат, че има.
След като се разделиха с Холков в кафенето, Сам и Реми се разходиха из Малмуск, пазарувайки и зяпайки наоколо. Не видяха нито него, нито хората му, докато не се запътиха обратно към хотела. Двама мотоциклетисти се залепиха зад таксито им.
Въпреки нехайната им реакция към заплахите на Холков, Сам и Реми ги взеха на сериозно. Опасявайки се, че стаята им се подслушва, те си намериха тихо кътче в най-празния бар на хотела и се обадиха на Руб Хейуд; нямаше го в щаба на ЦРУ, но го намериха у дома.
Сам включи високоговорителя и набързо му обясни положението и тревогите си.