Чест
- Автор: Shafak Elif
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чест». Краткое содержание книги:
Вече беше свикнал с болката. Беше започнала като буца в стомаха му и се беше качила нагоре по гръдния кош, заради нея му беше трудно да се смее, а понякога и да диша. Не беше ходил на лекар, не проявяваше интерес и към психолозите и вечерните курсове, които според рекламите лекуваха хора с разбити сърца. Приятелите му продължаваха да се обаждат и да настояват да се върне в света на срещите, където, твърдяха те, главните готвачи се търсели много. Оставяха съобщения на телефонния му секретар, уреждаха му срещи с непознати жени, които или се боготворяха, или сами се презираха. Истината беше, че особено напоследък Елиас усещаше как си търси оправдания да бъде сам. Самотата, това смътно чувство, от което се беше страхувал почти през целия си живот, бе станала осезаема и физическа, почти течна. Струеше през порите му, изсмукваше кръвта от всяка клетка и тъкан в тялото му проникваше като вода в суха гъба. Странно, но на Елиас не му беше неприятно.
Розова Орис — ето с какво име се беше представила жената. Елиас не можеше да не забележи колко различна е тя от Анабел. Ако беше срещнала Пембе, бившата му жена щеше да се усмихне многозначително и да отсъди, че тя е обикновена и й липсва изтънченост. Щеше да каже, че дълбоко в себе си всички мъже мечтаят точно за това. За несложна жена, която няма да им противоречи, да им натяква, да ги обвинява и критикува. И щеше да добави, че дори да е така, това е измамна мечта, понеже не съществува такова нещо като несложна жена. Има само жени, които са откровено сложни, и такива, които го прикриват.
Въпреки че мисълта за Анабел го глождеше, Елиас отново и отново си спомняше за Пембе. В началото се надяваше тя да намине да го види и двамата да си поговорят за нещата, които харесват, дори може би да сготвят заедно. Приятелско общуване. Нищо повече. Елиас се стараеше да изглежда добре, но седмиците отминаваха и тази надежда бе изместена от увереността, че Пембе няма да дойде. За какво й е да идва? Не бе изключено да е живял с мислите си толкова дълго, че да е загубил представа кое е истинско и възможно.
Както винаги, работата го успокояваше. Тази вечер, освен коледната вечеря в ресторанта трябваше да подготвят и поръчката за две престижни събития извън него. Целият персонал се трудеше неуморно, не подвиваше крак и Елиас се радваше, че никой не го пита защо в последния момент е включил в менюто още едно ястие: мляко с ориз и портокалови цветове.
След половин час, докато котлетите още се мариноваха в пикантния сос, при Елиас дойде един от новите готвачи.
— Търсят те.
Откъснат от мислите си, Елиас вдигна вежда.
— Хм?
— Търси те една жена, шефе.
— По-късно — отвърна той. — Точно сега не мога да отида дори до тоалетната.
Видя с крайчеца на окото как помощникът вдига рамене и се обръща и точно тогава в него се прокрадна съмнение.
— Я чакай малко. Жената с кехлибарена коса ли е?
— Какво точно е кехлибарена коса, шефе?…
— Както и да е — промърмори Елиас и реши да провери сам.
Години след онази Коледа Елиас щеше да помни мига, когато е излязъл забързано от кухнята, бършейки ръцете си в кърпата, и е спрял веднага щом я видял да стои във фоайето — да придърпва дългата до прасците пола, сякаш изведнъж е решила, че е твърде къса, да стиска под мишница червеникавокафява дамска чанта, а върху лицето й да се мярка вина, като че ли самата тя не вярва, че е дошла.
Седнаха на маса в празния ресторант и се почувстваха странно, а хората от персонала продължиха да сноват наоколо, което създаваше още по-странно усещане. През няколко минути някой от помощниците идваше да пита нещо и всеки път Елиас отговаряше със смесица от притеснение и безпокойство.
— Върви в кухнята — подкани го след малко Пембе.
— Не, не, няма страшно, разполагам с предостатъчно време — излъга Елиас.
Тя поклати решително глава.
— Върви, но може ли да дойда и аз?
— Сигурна ли си? — попита той. — Там е като в кокошарник, в който върлува гладна лисица. До вечерята остават два часа и всички се държат малко като полудели.
Пембе се усмихна невъзмутимо. Обясни, че днес фризьорският салон не работел и, тъй като у тях не празнували Коледа тя разполагала с време. Пък и харесвала кокошарниците. Все така разколебан, Елиас я заведе в кухнята, където всички бяха прекалено заети, че да я гледат. Даде й униформа, а после по нейна молба сложи пред нея чушки, които да нареже на кубчета, магданоз — да го накълца на ситно, джинджифил — да го обели, и така нататък. Без да казва и дума, без да се спре, тя работеше.