Белия дявол — Синове

Вангел излезе на плаца. Вървеше лениво, изглеждаше разсеян, лицето му беше бледо като восък. Когато се увери, че внукът на баща му е тук, Марс пропълзя обратния път, легна по гръб във високата папрат, затвори очи и зачака нощта. Мракът падна бавно, гласовете стихнаха, само четирите огньове на стражите блестяха като котешки очи в тъмнината. Марс се изправи и тръгна… Странно течеше животът на копелето. Порасна див като бурен, стана последовател на Хермес, опозна законите на всеобхватното Всичко, позна жената, но щастлив не стана. Не се чувстваше нещастен, но това явно не беше достатъчно. Беше успял да преживее страст, гордост, после уязвиха честолюбието му и той хукна по пътищата на баща си. Убиваше, ядеше, спеше и се криеше и в това се вместваше целият му живот. Душата му беше празна, не се радваше, не страдаше, когато убиваше, вършеше го с разума си, напрягаше фантазията си да изкопае масов гроб на бащините си врагове, но наблюдаваше агонията им безстрастно, без бурното злорадство на отмъщението. Тогава защо го правеше и къде беше тръгнал с тази смърдяща чалма на главата?

С наближаването на офицерската къща мозъкът му престана да задава въпроси и ръцете сами потърсиха ножовете. Зад сарая имаше конюшня и Марс проникна първо в нея. Шест коня пръхтяха над пълни ясли, в дъното под кована врата се процеждаше светлина от огън. Марс пристъпи, открехна вратата, нахлу в помещението и се озова лице в лице с Нур Ахмед бег. Срещнаха очите си и заложиха на бързината. Нур Ахмед скочи към стената, на която висеше ятаганът му, но Марс отсече китката му със своя и преди викът да се изтръгне от гърлото, заби ножа си в мъжеца. Когато агонията свърши, навря трупа под леглото, отвърза конете, разпръсна огъня из мократа слама и излезе. Пред сарая на Абдула паша дремеше страж, но от прикритието, в сянката на конюшнята виждаше, че главата му клюма. Марс притича, заби ножа във врата му, придърпа го под навеса и прескачайки по няколко стъпала, влетя в къщата. Попадна в тъмен салон, полепнал с миризма на енфие, но миг по-късно конюшнята пламна, предметите добиха релеф и започна паниката. Чу се цвилене на коне, чаткане на копита, викове. Скоро целият джамаат щеше да бъде на крак. В дъното на салона, между два джамлъка, започваше стълба към чардак, който завършваше с по една врата вляво и дясно. Марс тръгна по стъпалата, когато се чу скърцане и от дясната врата се появи мъж на средна възраст по бели долни дрехи, намятащ бурнуз на раменете си. Това можеше да бъде само Абдулла паша. Марс се прикри зад подпорния дирек, изчака го да се изравни с него и го закла, преди да е почувствал дебнещата опасност и много преди да разбере, че се среща със смъртта.