Белият нинджа (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Белият нинджа (Част I)». Краткое содержание книги:
Сенжин дръпна завесата над това великолепно сияние, наведе се и метна трупа на рамо. Изпита нещо като съжаление, че доктор Муку вече не може да отговаря на въпросите му. Но за него беше отредена друга, далеч по-важна роля.
Беше ясно, че доктор Ханами не му повярва. Никълъс привърши разказа си и замълча. Беше започнал с все още неясните си усещания непосредствено след операцията, когато напразно се бе опитал да потисне неизбежните болки; привърши със събитията от последните двайсет и четири часа, които недвусмислено доказаха, че е изгубил безвъзвратно не само „Гецумей но мичи“, но и всички останали форми на бойните изкуства, овладявани бавно и трудно в продължение на много години.
Доктор Ханами се облегна в стола си, преплете пръсти и каза:
— Скъпи господин Линеър, това е напълно изключено! Възможно е вие да си мислите, че сте изгубили тези очевидно забележителни качества, но аз мога да ви уверя, че не е така! — Ръцете му уверено измъкнаха няколко рентгенови снимки от папката, прикрепиха ги към луминесцентния екран на стената и включиха осветлението. — Ето, вижте — посочи една сянка той. — Това е туморът, разположен върху втората мозъчна гънка, малко над легенчето. Съвсем ясно се вижда. — После насочи вниманието си към друга рентгенова снимка: — Тази е направена след операцията. Виждате, че туморът го няма, но тъканта около него е абсолютно недокосната. Тук не може да има дори сянка от съмнение, господин Линеър.
— Тогава какво е станало с мен, докторе?
Доктор Ханами се замисли. Ръцете му внимателно изключиха екрана, нагънаха снимките и ги върнаха обратно в папката. После тя бе затворена, а ръцете на доктора, свити в юмруци, легнаха върху нея.
— При подобни случаи човек никога не може да е сигурен, но аз мисля, че можем да започнем по обратния път. Да се запитаме не какво е станало с вас, а какво става с вас в момента. — По лицето на доктор Ханами се плъзна окуражителна усмивка. — След подобни тежки операции често се случва пациентът да е убеден, че заедно със злокачествената тъкан от него е отстранен и някой жизненоважен орган… — Придърпа бележника си и надраска нещо върху него, после откъсна листа и го подаде на Никълъс.
— Какво е това?
— Доктор Муку е един от най-известните специалисти по психотерапия, господин Линеър. Кабинетът му е на две крачки от…
— Значи мислите, че имам нужда от психиатър? — погледна го с недоверие Никълъс.
— Като отчитам сегашното ви емоционално състояние, аз горещо препо…
— Още не сте изплюли камъчето, нали докторе? — прекъсна го Никълъс и лицето му се наля с кръв. — По време на операцията е станало нещо, вие или някой от помощниците ви е допуснал някаква грешка. Каква беше тя, докторе?
— Трябва да се успокоите, Линеър-сан — отвърна доктор Ханами, прибягвайки отново до помощта на древните ритуали, за да прогони витаещите в кабинета му модерни демони. — Гневните избухвания няма да помогнат на никого, а най-малко на вас самия. Когато възстановите душевното си равновесие, вие ще бъдете в състояние да виждате нещата в истинската им светлина.
— Няма да ми кажете, така ли?
— Линеър-сан, уверявам ви, че нямам какво повече да кажа — очите му пробягаха по папката с историята на заболяването, сякаш искаха да почерпят увереност от нея. — Операцията премина напълно успешно. От медицинска гледна точка не виждам нищо, което…
Доктор Ханами млъкна и вдигна глава. Пациентът му вече не беше в кабинета.
Никълъс изгуби вяра. Разбра с безпощадна яснота, че дългите години на изнурителни тренировки са отишли напразно, че без „Гецумей но мичи“ той не представлява нищо. Духът му се гърчеше в отчаяние и губеше сила, лишен от способността да се приобщи в заобикалящия го свят, лишен от елементарно убежище. Изгубил онази хармония с вселената, която го беше поддържала и при най-тежките изпитания, която го беше зареждала с енергия през краткия му период на семеен и делови човек, той се чувстваше като единствен оцелял от корабокрушение, захвърлен на пустинен и враждебен остров.
Помисли си за Чонг, своята майка. Разбра, че може да направи само едно. В главата му изплува онази ужасна есен на 1963 година, в която безнадеждно се бе влюбил в Юкио и тези негови чувства бяха предизвикали смъртната омраза на братовчед му Сайго.
„Дядо ти Со Пенг беше изключително мъдър човек, Никълъс — каза веднъж майка му. — Именно той каза, че в Азия човек никога не може да бъде наистина самотен.“ После извади медната кутия, която Никълъс бе виждал само веднъж през живота си, а от баща си бе разбрал, че тя е подарък и наследство от Со Пенг. Върху емайлираното капаче беше изрисувана изящна фигура на дракон, вкопчил се в смъртен двубой с огромен тигър.