Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
— Защо не се отдръпна от пътя на Хектор, Хелън? — попита той меко, нарушавайки продължителното мълчание. — Защо не му препречи пътя с ръце?
— Той е по-бърз от мен — отвърна тя, но и двамата знаеха, че това не бе цялата истина, и когато забеляза скептичното му изражение, тя продължи: — Знаех, че ако започна да го блокирам, той ще се ядоса повече, и тогава в крайна сметка нямаше да имам избор, освен да го ударя толкова силно, че нямаше да може да ми отвърне.
— Това все пак е смисълът на схватката, нали — каза Лукас с едва доловима усмивка.
— Тогава просто не я искам — каза Хелън сериозно. — Не искам да наранявам хората, Лукас. Не може ли да ме научиш на нещо друго?
— На какво например? — попита той объркан.
— Например като онова, което направи в коридора на училището, когато се видяхме за първи път. Как ме завъртя и застана между краката ми, за да не мога да те нападна? Това изобщо не ми причини болка, но ти въпреки това ме беше победил. Или това, което направи на вашата морава онази вечер. Помниш ли? Бях върху теб, а после ти направи онова движение с хълбоците си — каза тя с нарастващ оптимизъм. Той кимна и извърна очи.
— Нарича се жиу-жицу. Предназначено е за близък бой, а аз бих предпочел никога да не попадаш толкова близо до противниците си. Но ще те науча на него, ако искаш — каза той тихо.
Когато вдигна поглед към Лукас, Хелън осъзна, че все още вижда петна. Трябваше да се закрепи, като сложи ръце на кръста му. Когато петната изчезнаха, видя как бузите на Лукас поруменяват и почувства как от кожата му се излъчват топли вълни. Усети мириса му и той я накара да се почувства притихнала и спокойна, почти сънлива.
— И летенето — каза Хелън, внезапно изтръгвайки се от отпуснатото си настроение. — Все още имаш да ме учиш как да се издигам във въздуха. Щом науча това, ще мога просто да отлетя от лошите типове.
— Ще те науча да летиш — каза той меко, като кимна и сведе поглед. Хелън потърси очите му, но той не искаше да я погледне. Тя избърса лицето си с ръка и когато я отдръпна, по нея имаше кръв.
— Наистина ли съм толкова отблъскваща в момента? — попита тя, като се отдръпна от него, внезапно смутена. За нейна изненада той не отговори, само я притегли към себе си и я прегърна.
— Обещай ми нещо — промълви в косата й. Изчака я да кимне, а после продължи: — Обещай ми, че следващия път, когато се биеш, няма просто да стоиш там и да оставиш другия да те удря с все сила, докато вече е твърде уморен, за да си вдига ръцете.
— Ако мога да го избегна, повярвай ми, ще го направя — каза Хелън с лек смях, но Лукас се отдръпна от нея, за да може да я погледне в очите.
— Няма да гледам отново това. Разбра ли? — каза сурово.
Тя кимна бавно и видя как лицето му се поотпусна. Погледът му беше толкова напрегнат, че Хелън бе принудена да се огледа наоколо за друга тема за разговор.
— Ризата ти — каза тя, като посочи кървавия отпечатък от лицето си върху гърдите му. — Което ми напомня. Съсипах онзи екип за тренировка, който Ариадна ми даде. Да облека ли друг или приключихме?
— Приключихме. Можеш да си облечеш отново ежедневните дрехи, след като се измиеш — каза той рязко, сякаш за да пропъди мрачното настроение, в което беше изпаднал. Взе лицето й в ръцете си и огледа предишните й наранявания. След няколко мига я пусна. — Определено оздравяваш бързо. Но все пак ще имаш няколко впечатляващи синини, така че, ако бях на твое място, щях да избягвам баща ти за останалата част от вечерта.
— Просто ще му кажа, че ме тормозиш — каза Хелън, като сви рамене. Скочи от масата за прегледи.
— А пък аз ще му кажа, че ти харесва — подразни я той в отговор, с плътен и муден глас. Хелън вдигна поглед към него, отново почувствала се замаяна. За миг той беше само на един дъх разстояние от нея, но след това се отдръпна.
На излизане от съблекалнята той смъкна окървавената си риза и я метна в боклука. Зрението на Хелън отново стана стабилно и тя проследи как голият му гръб се отдалечава от нея. Когато и последните паяжини изчезнаха от очите й, тя реши, че ако Лукас беше гей, щеше да й се наложи да си направи операция за смяна на пола. Заради него щеше да си струва — и още как.
Докато се миеше, тя успя да огледа устата си. Левият й преден зъб все още израстваше и тя бе принудена да се засмее на нелепия си вид. Непонятно й беше как Лукас бе успял да запази сериозно изражение, докато я гледаше, при положение че беше щърба като шестгодишно хлапе. После осъзна, че сигурно беше попадал в подобни ситуации толкова много пъти, та почти не им обръщаше внимание. Хелън си помисли за онова, което бе казала Ариадна — че са израснали „постоянно хванати за гушите“. Сякаш призована от мислите й, Ариадна подаде глава в съблекалнята да види как е положението.