Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Тя носеше доста грим. Забеляза ли това?
— Да.
— Тогава ми се стори странно човек, който работи на открито, да си прави труда да се гримира. Ами ако е криела нещо?
— А докато ти си мислеше за това, аз си мислех за Боутрайт. Градинарят разваляше съвсем хубава леха и я засаждаше наново — каза, че било по искане на Боутрайт.
— Сега това определено стои в друга светлина.
— Удар с тъп предмет — разсъждаваше Уолт. — Все се връщам към мисълта за бейзболна бухалка. Марти Боутрайт се занимава с футбол и е стар. Не си го представям да цапардоса Гейл изотзад.
— Може да е градинарят му? Да е използвал дръжка на брадва.
— Ами ако Уин е бил прав? Ако Гейл е бил тук, за да разчовърква стари рани? Уин го подплашва, затова той отива при Боутрайт. Градинарят вижда неканения гост и го халосна с тояга по главата, без да се представи. Боутрайт осъзнава кой е убитият и по някакви лични причини не иска да се забърква, затова нарежда на градинаря да изхвърли тялото и да оправи лехата, която е била разровена при боричкането.
— В такъв случай ще има цял куп улики — каза Болд. — Ако Боутрайт или неговият човек имат пикап, бих започнал оттам. После ще мина към дрехите и дома на градинаря.
— Интересно ще е, ако се окаже, че името на Боутрайт е в същия електронен списък като това на Уин: хората, за които се смята, че са застрашени от Гейл. Този списък би ни помогнал.
— Аз имах един случай, който включваше пансион за сираци. Влязох в контакт с някои хора. Бих могъл да им се обадя.
— Този случай не е твой — напомни му Уолт. — Не бих могъл да искам това от теб.
— Не си го искал. Поне аз не съм чул такова нещо. Както е тръгнало, нищо чудно смъртта на Гейл да се свърже с тази на Керълайн Вета, а това значи, че съм заинтересован.
— Боутрайт няма да ни пусне доброволно — каза Уолт. — А презасаждането на една градина не ми дава достатъчно основание да вляза сам.
— Когато лабораторията установи от какви растения са полените, ще получим места на първия ред или за разсадника, или за дома на Боутрайт.
— Мога да ги накарам да побързат. Но ще започнат най-рано в понеделник. И то само ако им извия ръцете.
— Изглежда ни предстои връзка от разстояние, шерифе. А ти знаеш как свършват те.
— Наистина ми беше много приятно.
— И на мен.
Уолт тръгна към вратата на колата. Болд остана на място.
— Не че ми влиза в работата — рече той. — Но как да го кажа? Баща ти… когато говорихме…
— Баща ми може да бъде истински задник.
— Държеше се доста високомерно — не към мен, а по отношение на теб. Все едно бих могъл да те науча на нещо, като дойда тук. Както казах, не ми влиза в работата…
— Извинявам се заради него.
— Исках да кажа, че греши. Адски греши. Бих могъл да му се обадя и да му разкажа как са минали нещата. Но не желая да го правя без твое разрешение и да се бъркам където не ми е работа.
Уолт едва видимо се усмихна. Стана му приятно. Казаха му много повече неща за самия него, отколкото би искал да признае.
— Бъркай се където искаш — рече той, усещайки как го облива топла вълна на сладко задоволство. — Даже ми се ще да има начин да подслушам този разговор.
Болд се изсмя гръмко. Когато се качи в джипа, колата за миг се наклони към неговата страна. Детективът закопча колана, въздъхна и каза:
— Ще ми липсва това място.
24.
— Каква приятна изненада — възкликна Уолт, когато влезе в кабинета си и видя Фиона да го чака.
— Казах на Нанси, че е свързано със снимките — рече тя, като вдигна калъфа с фотоапарата. — Излъгах.
— Приятелско посещение, а? — Той я целуна по бузата. Ответната целувка бе сдържана и хладна. Той отиде зад бюрото си почти без да мисли за друго.
— Де да беше така. Не. Имам нужда от услуга… а не съм сигурна дали е честно да те моля за това. Не искам да се възползвам от нашата… знаеш… миналата нощ, но в същото време се нуждая от нещо.
Уолт стана, внимателно затвори вратата на кабинета и се върна да седне на стола до нея вместо зад бюрото.
— Кажи ми — рече той.
— Аз… работата е там, че… — Тя срещна погледа му и бързо отмести очи.
— И двамата сме възрастни хора.
— Не е това — каза Фиона. — Просто… не се познаваме истински. Не чак толкова добре.
Уолт усети, че го обзема странно напрежение. Това не му се случваше често. Учуди се, че не може да се овладее.