Лавандулови нощи
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:
При споменаването на името на Мони Изабел наостри уши. Достатъчно лошо беше, че Фритьоф занимава майка си и чистачката със семейните им проблеми, обаче…
— Мони ли? Моята Мони ли?
— Да, все пак и тя те познава от няколко години. Според нея ти по принцип не знаеш какво искаш. Точно каквото ти повтарям и аз.
— Кога точно го каза тя?
— Вчера. Вечеряхме заедно.
Разбира се, вчера вечерта, когато Изабел беше разговаряла с госпожа Елбман. У Мони се беше включил телефонният секретар. Горкият Фритьоф, беше казала тя. Е, Изабел не предполагаше, че приятелката й лично ще пожелае да го утеши. Предателка.
— Мони каза също и че се нуждаеш от терапия. Тя мисли, че си в нещо като депресия.
— Защото съм те напуснала ли? — Изабел все още недоумяваше.
Защо Мони постъпваше така зад гърба й? Наистина ли толкова се е полакомила за един мъж с месечен доход петцифрено число и вградени гардероби до тавана, че да предаде най-добрата си приятелка?
— Заради начина, по който ме напусна.
— Ясно — изсмя се Изабел. — Защото нарязах дивана на ивици и замервах стената с бита сметана, произнасяйки грозни псувни. Боже мой, Фритьоф, знам, че всичко това ти дойде доста внезапно, но на мен не ми оставаше нищо друго да направя, освен да си събера нещата и да напусна къщата. Не беше любезно от моя страна да те поставя ей така, пред свършен факт, но… с теб просто не може да се говори.
— Не е любезно? — повтори Фритьоф. — Не било любезно! Да, може и така да се каже. Знаеш ли какво ми беше, когато се прибрах у дома и госпожа Елбман ми каза, че си офейкала? Знаеш ли колко беше унизително?
Изабел мълчеше.
— Без думичка за обяснение — добави Фритьоф. — Просто си събираш няколко партакеша, слагаш глупавия си манекен на седалката до шофьора и потегляш. Ако това е нормално, тогава просто не знам.
И после отново се впусна в тирада за детинското й поведение, незрелия й характер и неспособността й да се справя с проблемите.
Изабел пое дълбоко въздух и го прекъсна насред изречението:
— Добре, Фритьоф, вече го изяснихме. Няма смисъл да повтаряш колко съм незряла и безотговорна и как се нуждая от терапия. Писах ти, че искам развод. Не знам как се процедира в този случай, но се надявам двамата да си наемем по един адвокат и да подадем някаква молба.
— Не — каза остро Фритьоф.
— Какво не?
— Не, не се нуждаем и двамата от адвокат. Достатъчно е да си наемем общ. Така ще спестим доста пари, а и ще стане значително по-бързо и не толкова сложно.
— Ами добре — съгласи се Изабел. — Познаваш ли добър адвокат?
— Да. — Фритьоф направи пауза. — Мога да му се обадя, ако… наистина искаш.
— Каква алтернатива имаме? Като изключим тази, да се подложа на терапия? — Изабел сви рамене, жест, предназначен за Фритьоф, от деветстотин километра разстояние.
— Е, добре, тогава ще задвижа нещата. Кога ще се прибереш? Може ли да насроча среща за… момент… — Чу се шумолене, Фритьоф прелистваше календара си, това нямаше как да се сбърка. — Какво ще кажеш за идната сряда? Ако изобщо успея да уредя среща.
Изабел беше като ударена от гръм.
— Искаш да кажеш, че трябва и аз да присъствам?
— Разбира се, че трябва да присъстваш. — Думите му прозвучаха раздразнено.
— А, да. Естествено. Само че идната сряда… още няма да съм се върнала в Хамбург.
— Тогава кога?
— Ами… — Изабел преглътна. „Най-добре никога“, идеше й да каже. „Ще остана тук завинаги, а ти ще уредиш развода от мое име.“ Защо пък да не може да стане?
— Изабееел? Когааа?
— Ами — каза отново тя. — Още не знам точно.
— Това какво означава? — избухна Фритьоф.
— Това означава, че имам още работа тук. Делова. — Не беше лъжа, все пак тя оправяше счетоводството, което беше вид работа.
— Делова? — повтори Фритьоф. Личеше си, че му иде да я удуши.
— Да. Започнах работа тук, но е много дълго за обясняване… Най-добре да се обадя пак, когато съм наясно кога ще мога да си тръгна, става ли?
— Не, не става! — изрева Фритьоф, но Изабел просто натисна бутона за затваряне на телефона.
Едва сега забеляза, че въпреки горещината цялото й тяло трепери. Божичко, това трябваше да е изяснителен разговор, от онези, след които ти олеква и си мислиш: „Отдавна трябваше да го свършим.“