Три метра над небето
- Автор: Моча Федерико
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Skyprint 04“
- ISBN: 978-954-390-100-5
- Переводчик: Нели Раданова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Три метра над небето». Краткое содержание книги:
Всъщност не е трудно да се разбере защо книгата на Федерико Моча завладява сърцата на милиони тийнейджъри по света. „Лошото момче“ Степ и ученичката Баби живеят в различни светове, но когато се срещат експлозията избухва — груба и същевременно безкрайно нежна. Защото само любовта може да те накара да забравиш всичко останало… и да се почувстваш три метра над небето.
Изведнъж тя си спомни.
— Ти си оня, дето счупи носа на Акадо! Ти си Стефано Манчини!
— Не знаех, че съм толкова известен…
— Не си известен, а си хулиган. Вашите знаят ли за случая?
— За кой случай?
— Срещу теб е подадена жалба.
— А, свикнал съм. Освен това съм сирак.
Рафаела се почувства неудобно за миг. Не знаеше дали да му вярва.
— Все ми е едно. Забранявам ти да се навърташ около дъщеря ми.
— Всъщност тя се навърта около мен, но не ми пречи. Само не й се карайте, моля ви. Все пак… разбираемо е.
— За мен не е. — Тя го изгледа от главата до петите, като се стараеше да го притесни. Не успя.
— Не знам защо, но майките никога не ме харесват. Трябва да тръгвам, таксито ме чака.
Степ се обърна и хукна обратно по стълбите. Скочи от последното стъпало точно в мига, в който горе се тресна вратата.
Колко много приличаше на Баби тази госпожа! Същите очи, същото лице! Но Баби беше по-красива.
Поло натисна клаксона.
— Хайде, заспа ли? Вися тук от един час!
— Говорих с майка й.
Степ изведнъж се сети за нещо и вдигна глава. Знаеше си! Рафаела беше там, на прозореца. Главата й отскочи назад, но беше твърде късно. Степ й се усмихна и й помаха с ръка. После моторът се скри зад завоя.
— Говорил си с майка й? И какво ти каза?
— Ами нищо. Истината е, че тя е луда по мен.
— Тая история ще свърши зле. Носиш подаръци, говориш с майка й… Какво толкова ти харесва в тая Баби?
— Ами не е зле.
— А Мадалена?
— Какво общо има Мадалена? Тя е друга история. Абе ти чу ли, че вчера са заклали един близо до вас?
— Не, какво е станало?
— Клъцнали са му гърлото. — Степ впи пръсти в гръкляна на Поло и стисна. — Бил таксиметров шофьор и задавал много въпроси.
Поло се опита да се освободи, но напразно, затова пак преправи гласа си:
— Поло 40, съобщението е прието. Поло 40, съобщението е прието.
Този път не му се получи добре, звучеше някак задавено.
29.
Как я дразнеше това момче, направо си просеше боя! Рафаела разгърна постера и разпозна лицето на Стефано, а зад него… Зад него беше Баби! Кой е направил тази снимка? Сякаш беше от вестник… В горния ляв ъгъл беше надраскано нещо с флумастер, а долу вдясно имаше отпечатан надпис: „Преследваните“.
— Госпожо, съпругът ви е на телефона.
Рафаела изтича в другата стая.
— Ало, Клаудио?
— Здравей скъпа! — Звучеше разстроен. — Видя ли днешния „Месаджеро“? Има снимка на Баби…
— Не, не съм. Отивам да си го купя.
— Рафаела! — Клаудио погледна нямата слушалка. Жена му никога не го оставяше да се изкаже. Тя слезе до вестникарската будка, грабна един „Месаджеро“ и го разгърна, без да дочака рестото. Ето я там, същата снимка! Над нея пишеше с огромни букви: „Джигити на пътя“. Какво общо имаше дъщеря й с тази история? Почувства, че й става лошо. Продавачът малко се притесни.
— Госпожо Джервази, зле ли ви е?
Рафаела поклати глава:
— Не, нищо ми няма.
Какво можеше да му каже? Какво ще каже сега на приятелките си? На съседите? На семейство Акадо? „Няма нищо, не се притеснявайте. Дъщеря ми е джигит на пътя, но само от време на време…“
Гласът в интерфона беше топъл и чувствен:
— Доктор Манчини, баща ви е на първа линия.
— Благодаря, госпожице. — Паоло натисна бутона. — Татко?
— Чете ли „Месаджеро“?
— Да, снимката е пред мен.
— И какво мислиш?
— Ами… то няма много за мислене.
— Поговори с него, моля те.
— Едва ли ще има полза, но щом искаш…
— Благодаря ти, Паоло.
Баща му затвори телефона и вдигна вестника. Погледна снимката. Господи, колко е красив! Прилича на нея. Бледа усмивка раздвижи умореното му лице.
Секретарката нахълта в кабинета с някакви документи за подпис. Сложи ги на бюрото и остана в очакване. Паоло извади златната си писалка, подарък от годеницата му Мануела, и в този миг долови предизвикателен дамски парфюм. Докато държеше в ръка писалката, той си мислеше за секретарката, за парфюма, за невинните й бедра… Или може би не бяха толкова невинни… Мисълта за преднамереност изведнъж го възбуди.