Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
Уличката беше празна. Той сви рамене и продължи напред.
Въображението му упорито рисуваше картината, че някой го преследва, колкото и да се опитваше да се отърве от тези мисли. В паузата между собствените си стъпки той дочуваше и хрущенето на чужди крачки, а когато се обърнеше назад, понякога улавяше бегло движение на завоя. Когато увереността му нарасна, Денил изгуби търпение. След поредния завой той с лекота отключи най-близката врата и се шмугна вътре.
За негово облекчение се оказа, че помещението е празно. Надникна през ключалката и леко изсумтя, когато видя, че в уличката няма никого. Тогава в полезрението му се появи някой.
Денил се намръщи, когато разпозна белега върху широкото лице на мъжа. Очите на сачаканеца шареха във всички посоки. Нещо проблесна и Денил забеляза, че в облечената с ръкавица ръка на непознатия се е появил зловещо изглеждащ нож.
Денил се усмихна спокойно. „Просто ти провървя, че чух стъпките ти” – помисли си той.
Първо реши да хване нападателя и да го предаде в най-близкото поделение на Стражата, но после размисли. Вече се стъмваше и Денил нямаше търпение да се прибере в уютното си и топло жилище.
Сачаканецът прочуваше внимателно земята, после се върна назад – Денил преброи до сто, после се измъкна навън и продължи по пътя си. Изглежда, опасенията му, че обитателите са го разкрили, бяха неоснователни. Нямаше обитател, толкова глупав, че да нападне магьосник с обикновен нож.
Когато Сери влезе в скривалището, завари Сония приведена над голяма книга. Тя вдигна глава и се усмихна.
– Как върви магията? – попита той.
Усмивката й изчезна.
– Както обикновено.
– Книгата не помага ли?
Тя поклати глава.
– Вече изминаха пет седмици, откакто се упражнявам, но единственото, в което ставам по-добра, е четенето. Ала не мога да чета на Фарин в замяна на защитата му!
– Така или иначе не можеш да ускориш процеса – успокои я той. „Поне не и докато имаш възможност да се занимаваш по веднъж дневно" – добави мислено.
Откакто едва не я бяха хванали, имаше групи от магьосници, които търпеливо чакаха при всяко от скривалищата на Фарин тя да използва магия, като по този начин го принуждаваха да търси нови места. Сери знаеше, че Фарин търси убежища навсякъде из копторите в замяна на стари услуги. Знаеше също така, че според крадеца всяка монета, похарчена заради Сония, си струва.
– Как мислиш, от какво се нуждаеш, за да проработи магията ти? – попита той.
Тя подпря брадичка на едната си ръка.
– Нужен ми е някой, който да ми покаже как става. – Тя повдигна вежда. – Фарин казвал ти е нещо за оня човек, когото смяташе да проучи?
– Нищо не ми е казвал. Дочух нещичко, но не звучи обнадеждаващо.
Сония въздъхна.
– Предполагам, че ти не си познат с някой приятелски настроен магьосник, който би се съгласил да издаде на Крадците тайните на Гилдията? Дали не можеш да отвлечеш някой от тях заради мен?
Сери се разсмя, но изведнъж млъкна, защото в съзнанието му започна да се оформя идея.
– Мислиш ли, че...
– Шшт! – изсъска Сония. – Слушай!
Сери чу тихо почукване откъм пода и скочи на крака.
– Сигналът!
Той се затича към прозореца откъм улицата и внимателно погледна към сенките долу. Вместо часовия той зърна непозната фигура. Сграбчи наметалото на Сония от облегалката на стола и й го подхвърли.
– Сложи го около кръста си и ме последвай.
Сери вдигна стоящото до масата ведро с вода и изсипа съдържанието му върху все още тлеещите въглени в камината. Главните изсъскаха и към комина се вдигна пара. Младежът махна решетката на камината, вмъкна се в комина и започна да се катери нагоре, като мушкаше върховете на обувките си в процепите между грапавите горещи тухли.
– Сигурно се шегуваш – промърмори Сония отдолу.
– Хайде! – подкани я той. – Ще избягаме през покривите.
Тихо ругаейки, тя започна да се катери.
Слънцето се подаде иззад буреносните облаци и върховете на покривите се обагриха в златиста Сери се приведе в сянката на един комин.
– Твърде светло е – каза той. – Със сигурност ще ни видят Мисля, че трябва да останем тук, докато се стъмни.
Сония се намести до него.