Лицето на смъртта
- Автор: Макфейден Коди
- Серия: Смоуки Барет #2
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Сиела Норма АД
- ISBN: 978-954-28-2507-4
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лицето на смъртта». Краткое содержание книги:
— Дребосък? — провикна се Сам. — Готова ли си?
Не получи отговор.
Тръгна към стаята на Сара. Вратата беше отворена. Надникна вътре и видя дъщеря си да стои на леглото. Беше стиснала Господин Гушко в ръцете си.
— Миличка?
Малкото момиченце го погледна и направо отнесе сърцето му. О, каква беда — казваха тези очи, изразителни като на бебе тюлен. — Каква беда да имаш родители, които те карат да ходиш на зъболекар…
Господин Гушко, който представляваше направена от чорапи маймуна, гледаше Сам с обвинителен поглед.
— Не искам да ходя на заполекар, тате — заяви тъжно Сара.
— Зъбо-лекар, скъпа — поправи я баща й. — Никой не ги обича.
— Тогава защо ходят при тях?
Перфектната детска логика, помисли си Сам.
— Защото, ако не се грижиш за зъбите си, ще ги изгубиш. Да нямаш никакви зъби никак не е забавно.
Сара обмисли думите му, наистина се замисли над тях.
— Може ли Господин Гушко също да дойде? — попита тя.
— Разбира се.
Сара въздъхна и макар все още да не беше щастлива, реши да се подчини на съдбата си.
— Добре, тате — отвърна тя.
— Благодаря ти, скъпа. — Сам погледна часовника си. Краят на преговорите настъпи точно навреме. — Хайде аз, ти и Господин Гушко да намерим майка ти.
За разлика от драмата, която го предшестваше, посещението при „заполекаря“ се оказа кратко и спокойно. Подозрителността на Сара най-накрая се пречупи под веселите атаки на доктор Хамилтън. Той дори прегледа Господин Гушко.
Това доведе до повдигане на настроението на цялото семейство, което пък от своя страна завърши с ядене на сладолед и разходка край брега. Часът беше почти три следобед, когато се прибраха у дома. Зверовете забравиха, че трябва да са сърдят, че са нахранени толкова късно, защото бяха много щастливи, че са нахранени сега.
Имаше го задължителното галене на кучетата, прибирането на пощата и преглеждането на предаванията, които беше записал за по-късно гледане. Сам наричаше този процес „самотният танц“. Записваше нещата, които искаше да гледа по-късно, докато беше навън с жената и семейството. Някои мъже се оплакваха, че са принудени да правят това. Той го обожаваше. Защото го правеше на спокойствие, защото се успокояваше по този начин и защото го вършеше сам.
— Готова ли си за утре, Сара? — чу съпругата си да пита дъщеря им.
Утре тя имаше рожден ден. Въпросът беше риторичен.
Сам се стресна от крясъка, който излезе от устата на Сара. Същинско извънземно пищене.
— Подаръци, парти, торта! — завика и заподскача въодушевена тя. Много напомняше на Дорийн от по-рано. На моменти кучето и дъщеря му имаха много общи неща.
— Не скачай на дивана, дребосък — измърмори той, докато преглеждаше пощата.
— Съжалявам, тате.
Последващата тишина го изненада и той погледна дъщеря си. Стресна се отново, когато видя погледа й. Готвеше се някаква беля. Над него надвисваше опасност.
— Може ли… — Сара се закикоти като полудял леприкон —…да скачам върху теб'!
Тя изпищя като прасе, което го колят, скочи във въздуха и се приземи върху него, като мека възглавница, напълнена с камъни.
Сам „изохка“ малко. Тежи повече от миналата година — помисли си той. Съвсем скоро дните му на трамплин щяха да приключат завинаги. И щяха да му липсват.
Сара все още беше мъничка. Той се ухили и я прегърна.
— Ти знаеш кагво значава това — изрече с преправен зловещ глас и прекомерен немски акцент, — да?
Сам усети как Сара застина, потрепери и се закикоти от удоволствие и ужас. Дъщеря му много добре знаеше какво следва.
— Това значава, че трябва да преминем към… гъделичкащото мъчение!
Мъчението започна. То беше придружено от още пищене и лаещата Дорийн, която подскачаше под погледа на измъчения Бъстър.
Глупави хора и тъпо куче — като че ли казваха очите му.
— По-тихо — скара се Линда Лангстром с усмивка на лице. Съпругът и дъщеря й бяха вдигнали къщата на главата си. Естествено, нямаше никаква полза от забележката й. Не духай, ветре — сякаш казваше.