Лицето на смъртта
- Автор: Макфейден Коди
- Серия: Смоуки Барет #2
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Сиела Норма АД
- ISBN: 978-954-28-2507-4
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лицето на смъртта». Краткое содержание книги:
Но ги познавах. Те бяха моите майка и татко. Възможно е да не съм уловила правилно мислите им… но това не прави написаното неистинско, тъй като това са неща, които наистина биха си помислили. Това е важното, не разбираш ли?
Истината е, че не знам.
Истината е, че знам.
Точно това представлява една написана история — три части истина и една част измислица. Истината е във времето, мястото и основните събития. Измислицата е в мотивите и мислите. Тъй като историята съществува само ако я помним, наистина ли е толкова лошо да попълним пропуските с малко хуманност, дори тя да е въображаема?
Те бяха мои родители и аз ги обичах, затова ги представям като герои с техни собствени мисли, надежди и чувства, след което прочитам написаното и започвам да плача. Казвам си:
Да.
Такива бяха.
Предизвиквам някой да посмее да ми каже противното. Всъщност не искам да предизвиквам никого, защото Лудата ще се появи, можеш да разчиташ на това. Тогава ще започне да ги бие и да им крещи, докато не пресипне.
Не, никой не ми е говорил за сексуалния им живот, но майната ти, те бяха хора, те бяха моите хора, и искам да ги усетиш като живи създания, като такива, които дишат, потят се и се смеят, искам да почувстваш момента, в който бяха изплашени, наранени и умиращи.
Става ли?
Някои неща разбрах след това, като задавах въпроси. Питах Кати и тя беше искрена с мен. Не мисля, че ще се разсърди за това, което съм написала за нея. Или поне се надявам да не го стори.
Някои от нещата са описание на личните ми чувства и мисли, които си спомням. Макар да разглеждам спомените на младото си „аз" през призмата на сегашното си „аз", духът на тези спомени — добрите и лошите — е истински. Вече съм способна, на шестнадесет години, да дам глас на онова, които си мислех, когато бях на шест години, на девет и така нататък.
Някои от нещата са думите на чудовището.
Никой не знае каква е истината в тях.
Добре, добре. Разпъвам локуми, знам.
Как да започна? Имало едно време?
Защо пък не? Няма причина да не започнем една история на ужасите като една приказка. Така или иначе краят ще е един и същ, независимо от началото — ще се озовем край извора при мрачните създания с огромните очи и водата, която звучи като мляскането на устните на великан, когато се блъска в брега.
Ще ти е от полза, докато четеш, да си представяш, че всичко е само сън. Така правя аз. Черно цвете. Книга на сънищата. Среднощно пътуване до извора. Ела и сънувай с мен, сънувай кошмар с отворени очи и светнати лампи.
Имало едно време една по-малка Сара, която не наблюдавала бялата линия светлина и все още не била срещнала Лудата.
Не, не. Истина е, но не искам да започвам оттук.
Така: имало едно време един ангел, който бил по-известен като мама.
Първото, което помня за нея, е, че обичаше живота. Второто е усмивката й. Тя никога не спираше да се усмихва.
Последното нещо, което помня, е, че вече не се усмихваше, когато той я уби.
Това го помня повече от всичко друго.
ПЪРВА ЧАСТ
18
САМ ЛАНГСТРОМ ПОКЛАТИ ГЛАВА ОБЪРКАН.
— Нека си изясним нещо — каза той на съпругата си и се насили да се усмихне. — Попитах те кога ще тръгваме за зъболекаря на Сара. Вместо да ми отговориш, ти ме питаш колко е часът сега?
Линда се намръщи насреща му.
— Да… и?
— Виж, скъпа… сещаш ли се, че имаме час? Той вече е определен. Тъй като знаем колко време ще ни е необходимо, за да стигнем до кабинета на зъболекаря, какво значение има колко е часът, след като вече трябва да тръгваме?
Линда започна да се изнервя. Тя погледна съпруга си в очите. Там намери онзи блясък, който винаги я беше карал да се усмихва. Този поглед й казваше: „Забавлявам се, но не за твоя сметка. Просто се наслаждавам на някои странности на характера ти“.
Сам обичаше ексцентричната й страна, а Линда знаеше, че има такава, не го оспорваше. Тя беше ужасна домакиня, а той чистник. Тя беше социална пеперуда, а той обичаше да си стои у дома. Тя бързо палеше, а той беше спокоен. Бяха различни в много отношения, но не и в тези, които бяха от значение. Различията им си пасваха чудесно, както при всяка друга двойка, откакто свят светуваше.