Лицето на смъртта

— Разбира се.

— Затова според мен срещаме декомпенсацията при толкова много серийни убийци, независимо дали са организирани, неорганизирани или по средата. Стресът — вътрешен, външен, въображаем, истински — се натрупва и в крайна сметка срива вече повредения мозък. — Доктор Чайлд ме дари с тъжна усмивка. — Мисля, че тази лудост се намира във всеки от тях, но е латентна и чака да бъде събудена. С достатъчно количество стрес тя може да бъде извадена на бял свят. — Въздъхна. — Това, което искам да ти кажа, Смоуки, е да спреш да се опитваш да поставяш чудовищата в някакви рамки. При тях няма правила, само насоки.

Отговорът, до който се опитвам да стигна, е, че кървавото изкуство не е важно. Отмъщението като мотив е логично и ще ни помогне да стигнем до него. Отношението му към децата също е важно и също ще ни помогне да стигнем до него. Татуировката? Работата ми е да намеря онзи, който я е направил, а не значението, което се крие зад нея. Независимо дали мисли, че той е като ангела или е ангелът, това засега е само храна за ума.

Вземам листа с бележките за Сара. Поправям името й.

САРА ЛАНГСТРОМ:

ЖИВЕЕ СЪС СЕМЕЙСТВО КИНГСЛИ ОТ ОКОЛО 1 ГОДИНА.

Това е всичко.

Какво научихме всъщност за нея?

Сещам се само за две неща. Записвам ги, защото знам, че са истина, макар никое от тях да не е особено важно.

ТЯ УМЕЕ ДА ОЦЕЛЯВА.

ГУБИ РАЗСЪДЪКА СИ. ГОТОВА Е НА САМОУБИЙСТВО.

Поне така се чувства.

Има още много неясноти, но засега се движим добре. Важното е да не зацикляме. Всяка нова информация ни придвижва с крачка напред. Гледай, изследвай, заключавай, постулирай, търси улики, профил. Разполагаме с физическо описание на извършителя и разбрахме какъв е мотивът му. Имаме жива свидетелка. Ясен отпечатък от крака му. Знаем, че прави видеозаписи, които са неговият трофей, и когато го заловим, тези записи ще го закопаят.

Също така разполагаме с дневника на Сара. Трябва да го прочета, за да видя къде ще ме отведе. Жертвите са пътят, който ще ни отведе до него, а от видяното досега Сара е любимата му. Тя е смисълът на всичко.

Оставям страниците, откъснати от бележника ми, настрана и разглеждам онези, които ми даде Кали.

Те са бели, уголемени и удобни за четене. Красивият почерк на Сара е като излят. Тя започва дневника си с обръщение към мен:

Скъпа Смоуки Барет,

Аз те познавам.

По-скоро имам предвид, че знам всичко за теб. Проучила съм те, както ти би проучила човек, който е последната ти надежда. Взирала съм се в снимката ти, докато очите ми са почервенявали, за да запомня всеки твой белег.