Лицето на смъртта

Вслушвам се в чувствата си и описвам пътя до извора.

Започнах да пиша преди две години в едно от училищата, които посещавах. Учителят по английски, един много свестен мъж на име господин Пъркинс (след секунда ще разбереш защо смятам, че е свестен), прочете първия разказ, който написах, и ме помоли да остана след часа. Каза ми, когато другите излязоха, че имам талант. Че дори може да съм гений.

Поради някаква причина тази похвала извади на бял свят Лудата. Лудата е едно от съществата, които пият от извора, тя е с черна кожа, големи очи и е много глупава. Лудата е гневна. Лудата е зла. Лудата е… просто луда.

Сграбчих господин Пъркинс за оная работа и му казах:

— Благодаря! Искате ли свирка, господин Пи?

Просто ей така.

Никога няма да забравя какво се случи. Лицето му посърна, а чаталът му се втвърди. Едновременно. Той се отдръпна, изпелтечи нещо и напусна стаята. Мисля, че се страхуваше. Не мога да го виня. Разбрах, че посърналото лице и ужасът са истинският господин Пи. Както казах, много свестен човек.

Излязох от класната стая ухилена. Сърцето ми туптеше силно в гърдите. Излязох навън, отидох зад училището, извадих запалка, запалих разказа и плаках, докато гореше и вятърът го отнасяше.

Написах доста неща оттогава, но изгорих всичките.

Почти на шестнадесет години съм, отскоро започнах да пиша този дневник и макар да искам да го изгоря, няма да го сторя.

Защо ти казвам това ли? Поради две причини.

Първата е по-важната, тя е по-голяма от хляба. Искам да знаеш, че здравият ми разум се е превърнал в нещо, което си представям като бяла линия вибрираща светлина. Някога е била постоянна и силна, но сега е слаба и доста трепти. Около нея летят черни точки подобно мързеливи смъртоносни пчели. Съвсем скоро, ако нищо не се промени, тези точки ще преборят светлината и ще ме унищожат. Ще пея вечно, но няма да чуя и дума.

Така че, ако на моменти изляза от правия път и ти се сторя малко неуравновесена, трябва да разбереш, че се държа на косъм. Прекарвам голяма част от времето си в наблюдение на тази бяла линия светлина, защото се страхувам, че ако не го правя, тя ще изчезне, а аз няма да си спомня, че е била там.

Лудата е край извора, а пътят от тази лоша вода до превръщането ми в нещо неприятно е много кратък, ясно?

Ясно.

Втората причина е онова, което се излива върху бялата хартия. Можех да си водя дневник и просто да опиша случилото ми се. ЍНо я стига… аз съм ТАЛАНТЛИВА. Аз съм ГЕНИЙ.

Защо тогава да не разкажа история?

Това направих.

Дали всичко е истина? Това зависи от твоето разбиране за истина. Можех ли да чета умовете на родителите си? Наистина ли знаех какво си мислеха, когато Странника дойде за тях? Не.