Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
— Има си хас — отвърна възмутено Фъргюсън.
— Имаш ли представа къде е отишъл? — попита Клъф.
— Не знам и пет пари не давам — каза презрително Фъргюсън.
— За ваше сведение, господин Фъргюсън — каза Джордж, — господин Краудър няма нищо общо с изчезването на неговата племенница. Статията в „Кърънт“ е пълна измишльотина. Ще ви бъда задължен, ако отмените забраната си, преди да дойде време да подновите лиценза на заведението си. — Той се обърна рязко и излезе във виелицата, която внезапно му се стори по-приветлива от собственика на кръчмата.
— Съветвам те да обръщаш внимание на това, което казва инспектор Бенет — каза Клъф, преди да го последва. — Той не е прелетна птица, ще си имаш много вземане-даване с него занапред.
Фъргюсън ги изпрати мрачен поглед, но не каза нищо.
Двамата седяха в колата и гледаха унило лапавицата навън.
— Най-добре да се върнем в участъка и да пуснем съобщение до всички патрули да се оглеждат за Краудър — въздъхна Джордж. — Мислиш ли, че утре нещо може да се оправи?
Събота, 14 декември 1963 г., 7 часът и 18 минути
Джордж нямаше кой знае какво да прибави към плановете на търсенето, които униформените офицери правеха за деня, затова се върна в кабинета си и се зае с неприятната задача да препрочита показанията на свидетели, търсейки нещо, което да го наведе на следа.
Тъкмо четеше показанията на учителката на Алисън по английски, когато Томи Клъф надникна в кабинета.
— Виждал ли сте днешния „Дейли Нюз“? — попита той.
— Не, будката за вестници още не беше отворена, когато идвах насам.
Клъф влезе и затвори вратата зад себе си.
— Току-що пристигна влакът от Манчестър. Взех един вестник от машиниста. Опасявам се, че няма да ви зарадвам. — Той постави пред Джордж вестника, отворен на трета страница.
От нашия кореспондент
„Една от най-известните френски ясновидки разкри специално за читателите на «Дейли Нюз», че изчезналата Алисън Картър е още жива.
Ясновидката предложи услугите си в търсенето на тринайсетгодишното момиче, чието изчезване озадачи напълно полицията.
Госпожа Колет Шаре има забележителна ясновидска дарба, която е удивлявала полицията в собствената й страна, и вярва, че ще може да открие Алисън, която напуснала дома си в сряда и оттогава никой не я е виждал. С позволението на разтревожените родители на Алисън репортер на нашия вестник телефонира на мадам Шаре и й съобщи подробности за събитията след завръщането на Алисън от училище в усамотеното дербишърско село Скардейл, където момичето е живяло с майка си и втория си баща.“
„Мадам Шаре изрази убеждението си, че момичето е още живо.
— Тя е здрава — заяви ясновидката пред нашия репортер. — Заминала е с човек, когото познава, и двамата са пътували в малка кола. В момента момичето се намира в малка къща, една от цяла редица типови постройки. Струва ми се, че къщата се намира в град, но този град е много далеч от родното й място. Била е в опасност, но чувствам, че понастоящем нищо не я застрашава.
Мадам Шаре обясни, че не може да даде по-подробно информация, без да разполага със снимка на Алисън и карта на областта. Снимката и картата бяха изпратени в Лион, Франция, по специален репортер и в понеделнишкия брой на «Нюз» ще представим подробен репортаж за заключенията на мадам Шаре.“
„Говорител на полицията заяви: «Нямаме намерение да се консултираме с ясновидци, макар че не можем да отхвърлим направо твърденията на мадам Шаре. Случвали са се и по-странни неща.»
Цитират се представители на френската полиция, според които способностите на мадам Шаре са «необичайни», в което са се убедили, след като тя е подпомагала полицията в няколко случая, при които не е имало никакви налични улики.
Ако времето позволява, днес към дербишърските полицейски части ще се присъединят и доброволци, за да продължат претърсването на тресавищата и долините около Скардейл.“
Джордж смачка вестника на топка и го хвърли в другия ъгъл на стаята.
— Тая свиня Смарт — изруга той. Бузите му пламтяха от яд, и подчертаваха още повече тъмните кръгове под очите му. — Можеш ли да вярваш на такива неща? Жива и здрава, а?
— Предполагам, че е възможно — каза Клъф, облегнат на една кантонерка, и запали цигара.